Читать «Смъртта на царете» онлайн - страница 11

— Удобно ли ти е? — попита той накрая. Леко заваляше думите и от това тръпка на паника разтърси цялото й тяло.

„Успокой се — каза си тя. — Детето ще почувства страха ти. Мисли за Юлий. Той би искал да си силна“. И проговори с почти уверен глас:

— Хората ти са помислили за всичко. Отнасяха се добре с мене, макар че не казаха защо си пожелал да ме видиш.

— Пожелал? Хубава дума — отвърна той с мек глас. — Повечето хора никога не биха използвали тази дума за жена, на която й предстои да роди след колко… може би по-малко от месец?

Корнелия го изгледа неразбиращо. Той изпразни чашата си и примлясна от удоволствие. Стана рязко, обърна се с гръб към нея и напълни чашата от една амфора, като остави запушалката да падне и да се търкулне на мраморния под.

Тя я загледа като хипнотизирана как постепенно забавя въртенето си. Когато запушалката спря, Сула проговори отново с ленив, почти интимен тон:

— Казват, че жените били най-красиви, когато били бременни, но това невинаги е вярно, нали?

Пристъпи по-близо до нея и направи широк жест с чашата; няколко капки плиснаха през ръба й.

— Аз… не знам, господарю…

— О, виждал съм ги. Рошави и мучащи, с изприщена потна кожа. Прости жени от народа, но… но истинските римски благороднички…

Приближи се още повече към нея и тя едва се сдържа да не се дръпне. В очите му се появи блясък и тя понечи да изпищи, но щеше ли да я чуе някой? Щеше ли някой да посмее да се намеси?

— Римската благородничка е зрял плод, кожата й блести, косата й е гладка и лъскава…

Гласът му се сниши до дрезгав шепот и той посегна и притисна ръка към корема й.

— Моля те… — прошепна тя, но той сякаш не я чу.

Ръката му се задържа върху издутия й корем.

— О, да, ти имаш тази красота, Корнелия.

— Моля те, уморена съм. Искам да си отида вкъщи. Съпругът ми…

— Юлий? Много недисциплиниран младеж. Не пожела да се откаже от тебе. Знаеш ли това? Сега вече разбирам защо.

Пръстите му посегнаха нагоре към гърдите й. Издути и болезнени на този етап от бременността, те почиваха натежали в мамилария; тя затвори очи в безпомощна агония, когато усети пръстите му да обхващат едната. Сълзи се събраха в очите й.

— Каква прекрасна тежина — прошепна той с глас, пресекнат от прилив на страст.

Без предупреждение се наведе и притисна уста към нейната, напъха език между устните й. Вкусът на вино я накара да се задави… и той се отдръпна и избърса устни с опакото на ръката си.

— Моля те, не наранявай бебето — каза тя отмаляло.

Сълзите бликнаха и видът им като че ли отврати Сула. Устата му се изкриви раздразнено и той се обърна.

— Върви си. Носът ти тече и моментът се развали. Е, ще има и друг.

Напълни чашата си от амфората, докато тя излизаше от стаята, почти задушена от хлипове, с очи, заслепени от блестящите сълзи.

Юлий изрева и хората му нахлуха в малкия двор, където Гадитик се биеше с последните въстаници, и ги нападнаха във фланг. Настана паника и римляните се възползваха от нея; бунтовниците започнаха да падат, посечени от мечовете им. За секунди срещу легионерите останаха не повече от двадесет души и Гадитик извика заповеднически: