Читать «Смъртта на крал Артур (Роман от XIII в.)» онлайн - страница 170

60

53**** Повествованието е осяно с времеви маркери. В това отношение авторът на Смъртта на крал Артур се придържа до стилистиката на Роман за Ланселот, който наподобява историческа хроника. В действителност хронологията в Смъртта на крал Артур е фиктивна. Тя създава впечатление за отмерване на времето по чисто условен начин. В конкретната сцена не е възможно разговорът между Агравен и Артур, описан в началото на романа (фрагм. 5), да е протекъл „завчера“: само оздравяването на Ланселот от раната, нанесена му по недоразумение от Боорт, трае повече от месец. Освен това, след като е пронизан от стрелата на ловец докато спи, Ланселот се лекува при един отшелник-лечител още петнадесет дни (фрагм. 65).

61

56* Жестът на Ланселот е изключение за рицарските практики в артуровския роман. Обикновено рицарите не носят нито материални блага, нито пари в себе си. Отплащат се за оказаното гостоприемство с воински услуги. В образа на Дон Кихот Сервантес довежда до краен предел тази рицарска особеност.

62

57* Повествованието често прибягва до анонси. Всички те се отнасят за бъдещи злощастия и в този смисъл допринасят за трагическата атмосфера в романа.

63

59* Средновековните писатели често описват римската богиня на съдбата Фортуна като своенравна жена с непредвидим характер. В средновековния контекст богинята олицетворява не толкова непредотвратимия ход на събитията, колкото повратностите в живота на хората.

64

59** Намек за Авесалом, един от синовете на израилския цар Давид. Вж. Втора книга Царства, 3:3; 13:19; 15:1; 18:9.

65

59*** Средновековната публика познава героите на Омировата епопея главно от „античния“ Роман за Троя (1165), чийто автор Беноа дьо Сент Мор работи в двора на Хенри II Плантагенет. За популярността на този роман съдим по големия брой негови ръкописи — над четиридесет.

66

59**** Разказите от XII в. за Тристан и Изолда не уточняват кога са живели героите. И тук авторът прибягва до псевдохронология. Но като споменава тези герои, очевидно текстът цели да обхване личности както от древността, така и от съвременността. Тирадата на Боорт е изкуствено пришита към повествованието и съдържа мотиви, типични за тогавашния антифеминизъм. Средновековните писатели често прибягват до подобни реторически похвати и изграждат своя разказ като рапсодия. За автора на Смъртта на крал Артур, който постига забележително единство на фабулата, този похват е изключение.

67

68* В средновековната литература срокът от 40 дни е традиционен за решаване на спорни въпроси.

68

70* Лайтмотив в Търсенето на Светия Граал е краят на вълшебствата и приключенията. Възклицанието на Говен се явява своеобразна реплика на този лайтмотив. Но светът в Смъртта на крал Артур вече е разомагьосан: вълшебствата и чудесата се оказват илюзорни, а свръхестествените явления са сведени до минимум.