Читать «Смъртни врагове» онлайн - страница 220

— Господи, той не спира — изпъшка Сирад, когато Самолетът на Страшния съд потегли по пистата за излитане. Охранителните камери на военновъздушните сили предаваха движението му на един от петте екрана в залата.

— Наистина ли мислиш, че би могъл да стори това? — попита Мичъл. Дори да се съмняваше, не го показа.

— Но какво ще стане, ако…

— Сирад — спря я Мичъл, — мислиш ли, че ще оставя такова нещо в ръцете на политиците?

Изпълнителният директор на „Бордърс Атлантик“ взе едно дистанционно и смени репортажите на Си Ен Ен за касапницата около Капитолия с друго предаване, чието изображение бе зърнесто и черно-бяло, като че ли се предаваше от неособено качествена охранителна камера. Всички в стаята видяха малката тъмна фигура, която се придвижваше към неподвижен предмет в същия цвят.

— Какво е това, някаква инфрачервена картина ли? — попита Сирад.

— Това е смъртта — каза Мичъл, кръстосвайки ръце пред гърдите си. — Хората я наричат редник Джейн.

Ревът на самолетните двигатели заглуши последните стъпки на агентката от специалния отдел на ЦРУ по скърцащия, замръзнал сняг. Тя се движеше бързо към обекта, както й беше наредил нейният работодател от Ню Йорк. Обектът беше коленичил само на десет метра пред нея и бе съсредоточен върху собствения си изстрел.

БУУМ!

Безмилостната пушка „Барет“ 50-ти калибър избълва огън и изгърмя така силно, че дъхът й секна за част от секундата.

БУУМ!

От дългото дуло на оръжието отново изскочи синьо-червен пламък, насочен към Бронята, който издигаше нос към небето.

БУУМ!

Последният изстрел прозвуча много по-слабо сред грохота на излитащия президентски самолет.

Ефектът обаче беше безпогрешен. 45-калибровият пистолет на редник Джейн излая само веднъж и уби на място полковник Елис точно там, където сателитите на Джордън Мичъл и техните инфрачервени сензори го бяха открили.

— И седмият ангел изля гневът си в небето; и величествен глас дойде от храма небесен, от трона господен, казвайки, „Сторено е!“ — каза тя. Редник Джейн не се смяташе за религиозен човек, но епитафията й се стори уместна. Той все пак беше войн и тя чувстваше, че му дължи това.

Загадъчната специалистка по пеперудите се оттегли обратно през снега, докато „Еър Форс Уан“ се изгуби в небето над нея. Тя имаше и друга работа за вършене.

— Готови сме, господин президент — потвърди генерал Ошински, след като „Еър Форс Уан“ беше вече във въздуха.

Той допря до ухото си мобифона „Куантис“, изваден от футболната топка. От другата страна на линията оперативният офицер от „Интрепид“, плаващ на 110 мили южно от Йемен, беше готов да изстреля ядрените ракети.

— Дейвид, искам още веднъж да те помоля да размислиш — обади се неговият началник-кабинет. Тя беше първият и най-важен политически съветник, но понякога липсата на тестостерон предизвикваше в нея нелогични аргументи. — Какво ще стане, ако сега докладът на ФБР е верен?

— Изстрелване — заповяда президентът. Кръвта на праведното отмъщение беше зачервила лицето му, но погледът му още бе изпълнен с колебание.

— Ракетите изстреляни — потвърди Ошински.