Читать «Смъртни врагове» онлайн - страница 218

— Президентът се готви да излети от военновъздушна база „Ендрюс“ — каза мъжът, заемащ поста директор по оперативните въпроси на Федералната служба по сигурност. — Независимо, че президентът все още има върховната власт, извън тези стени правителството е престанало да съществува. И само вие, де факто, сте ръководител на невоенните операции и на всичко, което е необходимо, за да могат да бъдат изпълнени. Ако се случи нещо с „Еър Форс Уан“, вие поемате пълния контрол.

Вицепрезидентът кимна. Вече бе играла тази роля по време на кризата. Отговорността и необходимостта да ръководи никога не бяха я плашили.

— Искам да ми докладвате веднага щом излети — каза тя. — Установихте ли надеждни връзки?

— Да, госпожо — отвърна й мъжът. — Току-що разговарях…

Вниманието му бе привлечено от някаква суматоха в преддверието.

— Тя трябва да ме приеме, по дяволите! — изкрещя някакъв глас.

После забързано се почука на вратата.

— Влез — каза Бийчъм.

Врата се отвори и влезе един майор от морската пехота с автоматичен пистолет „Берета 92“ в ръка.

— Извинете, госпожо — започна офицерът някак объркано, — знам, че звучи налудничаво, но тук са хора от ДВС с един от арестуваните. Той твърди, че имал информация, която е от изключително значение за това разследване, но можел да я съобщи само на вас.

Бийчъм погледна към директора по оперативните въпроси и после към двамата агенти на Сикрет Сървис.

— Името ми е Джеръми Уолър! — извика някой. — Кажете й, че името ми е Джеръми Уолър!

— Вътрешна работа ли? — повтори Хавлок. — А какво стана с поемането на отговорност от арабите?

Президентът прочете още няколко реда от информацията, дошла от ФБР. Тя даваше подробности, изложени със сложната терминология на Бюрото — език, които Венабъл едва сега започваше да разбира.

— Тук се съобщава, че това е бяла фанатична групировка, известна като „Свещеничество на Финеас“, която е използвала за прикритие мюсюлманските терористи. Това е вътрешна операция, имаща за цел да разпали война между християнството и исляма.

— Това е смешно — каза Хавлок. — Това същото ФБР ли е, което преди час ни убеждаваше, че има явни връзки между принц Абдула и радикални клетки в нашата страна?

— Всичко е било инсценировка — продължи да чете президентът. — Сега анализаторите смятат, че свещениците на Финеас се опитват да предизвикат нещо като битка на Апокалипсиса. Същински Армагедон.

Ошински остави обратно черния тефтер, а Чейз поклати невярващо глава. Хавлок се почеса по челото, като се опитваше да намери смисъл в казаното.

— Да отменя ли полета, сър? — попита командирът на самолета, чиято работа включваше и много по-важни задачи от това да закопчава коланите на ВИП седалките.

Венабъл почти не се замисли.

— За нищо на света — каза той. — Това е мнение на ФБР — същото ФБР, което не можа да ми даде никаква информация за избухването на първата бомба. Ако си мислят, че ще рискувам националната сигурност заради някаква щура теория за конспирация на тайни свещеници и общества, сигурно са полудели.