Читать «Смъртни врагове» онлайн - страница 208

Кристофър искаше да стане и да се затича към баща си, който за него бе по-велик и от Супермен, но видя Кейлъб. Ужасът, който изпитваше от белия „пират“, напълно го парализира.

— Всичко това е много вълнуващо — каза Кейлъб, като побутваше Джеръми към семейството му. — Но не разполагаме с много време.

Той направи знак с ръка и мъжът с револвера коленичи и сграбчи Кристофър.

— Не! — започна да хълца малкото момче, вкопчвайки се в майка си и разкъсвайки ризата, с която я бяха наметнали. Каролайн се опита да го задържи, но бе здраво овързана и не можеше дори да се протегне.

— Достатъчно! — извика гневно Джеръми. Той протегна свободната си ръка, за да спре мъжа с пищова, но Кейлъб го събори на пода.

— Остави баща ми! — кресна Мади и се просна върху Джеръми, опитвайки се да го защити.

— Какво знаеш за проект „Меджидо“? — попита Кейлъб.

Джеръми се опита да не показва колко го мъчи болката.

— Никога не съм чувал за проект „Меджидо“ — отвърна той, избута Мади встрани от себе си и се опря на стената, за да се изправи отново на крака.

— Грешен отговор номер едно — рече Кейлъб.

Човекът с револвера стовари тежката дръжка на оръжието си върху десния крак на Кристофър.

Детето запищя и падна.

„Мисли! — наложи си Джеръми. Мъжът повдигна револвера и се приготви за нов удар. — Чувствата няма да ти помогнат да излезеш жив оттук. Използвай това, което имаш около себе си, за да победиш противника“.

— Нищо не мога да направя, за да не нараняваш семейството ми — каза след малко той на Кейлъб с възможно най-спокойния си глас. — Получих заповед да спра по-нататъшните атентати. Но никога не съм чувал за проект „Меджидо“.

— И затова ли помогна при подготовката на бетоновоза? — ухили се Кейлъб. Говореше спокойно, докато Кристофър поемаше агонизиращо въздух с отворена уста, неспособен дори да заплаче заради ужасната болка. Когато малкото момче отново започна да стене, Кейлъб изкрещя на Джеръми: — И така ли спря по-нататъшните атаки?

— Не знаех какво планирате — отговори разумно Джеръми. Избягваше да поглежда към измъченото си семейство. — Ти сам чу какво ми каза Елис! Единственият начин да разбера плановете ви беше да продължавам играта до последната минута.

— Никога ли не си чувал за Джафар ал Таяр?

Джеръми се постара да изглежда изненадан.

— Звучи като нещо арабско — каза той. — От индонезийците ли научаваш такива работи?

Кейлъб се опита да разсъждава. Би ли могъл човек в положението на Джеръми да лъже, докато семейството му страда така? Имаше само един начин да разбере.

Албиносът кимна и човекът с пищова замахна силно с дръжката на оръжието — този път към пищяла на Каролайн, удряйки крака й с такава сила, че частички от дървената ръкохватка на оръжието се разлетяха по бетонния под.

Каролайн изстена от ужасната, задушаваща болка. „Ти си раждала три пъти — опита се да се контролира тя. — Не доставяй удоволствие на садиста“.

— Виж какво направи! — викна Кейлъб на мъжа, който държеше счупеното оръжие за дулото. Мъжът обърна пистолета, насочи го заплашително към Каролайн и сложи пръст на спусъка.