Читать «Смърт заради смъртта» онлайн - страница 182

Той свали от рамото си сака, извади от него фотоапарат със светкавица и направи няколко снимки. Стаята, бюрото и до него — отвореният сейф. По-едър план — бюрото и сейфът. Отделно — сейфът с папката с делото вътре. За да се вижда добре надписът на папката, той се принуди да нагласи на една полица запалено електрическо фенерче. Разбира се, за следствието и съда тези снимки не вършеха работа, нямаха доказателствена сила, тъй като бяха направени, не от официално лице и без присъствието на поемни лица. Но за да се окаже психологическо въздействие на разработчика в случай на необходимост, те бяха напълно достатъчни.

Изщрака още петнайсетина кадъра, преснима отделни документи от делото, включително писмото на Войтович. Монтираното в сейфа устройство красноречиво говореше, че ако поставят натясно стопанина на жилището и го накарат да отвори сейфа, делото незабавно ще бъде унищожено. И тогава вече никой не ще може да докаже, че именно делото за убийството на съпругата на Войтович се е намирало в този огнеупорен шкаф. Имало е нещо, но какво? Ами порнографски списания, криел ги е от жена си. Любовни писма. Дневници. Всичко, каквото му хрумне, върви после, че доказвай истината. И ако папката с делото бъде унищожена, никой вече не ще прочете предсмъртното писмо на Григорий Войтович.

На излизане от апартамента Вадим Бойцов погледна часовника си и със задоволство си отбеляза, че се е справил за седемнайсет минути и половина. Добър резултат.

* * *

Както винаги, не беше трудно да провокира кавга, макар че жена му беше учудващо сговорчив и безконфликтен човек. Но на него дори не му беше нужно тя да се разсърди, достатъчно беше да се разсърди самият той.

Още по пътя към вилното селище започна да се заяжда. За кой ли път за обект му послужиха родителите на зет им, според него хора претенциозни и посредствени. В. момента, когато вкараха колата в гаража и започнаха да разтоварват в кухнята купените за празничния обяд продукти, неговото негодувание достигна апогея си.

— Защо дори на празник не мога да си почина на тишина и спокойствие! — развика се той. — Щом ме принуждаваш утре цял ден да общувам с тези простаци, аз веднага тръгвам за езерото. Нужни са ми спокойствие и усамотяване, инак не мога да работя, от двайсет години ти го повтарям, а ти постоянно ми пробутваш, разни дегенерати, с които трябва да разговарям. Остави ме на мира поне днес! Елмаз, тръгваме за езерото!

Той изхвръкна от къщи, тръшна вратата, изкара колата от гаража и я форсира. Докато караше по Минското шосе, за пореден път подреждаше в паметта си последователността на предстоящите му действия. На задната седалка беше дипломатическото му куфарче с дискетата и малката кутийка с увитата в памук ампула. Май беше предвидил всичко, нищо друго няма да му трябва. Да, замалко щеше да забрави. Ключовете. Ключовете от жилището на Шитова. Ще му потрябват, в случай че я няма вкъщи. Беше премислил всичко, бе пресметнал всички варианти. Ако си е вкъщи — един сценарий, ако я няма — друг, но резултатът ще бъде един и същ: Надежда Шитова ще умре от цианид, преди да е разбрала, че е сбъркала при идентифицирането. И за смъртта й ще обвинят Гена Лисаков, ще има предостатъчно улики. Такива, от каквито измъкване няма. Добре че след като уби Галактионов, взе неговия комплект ключове, сред които бяха и тези от жилището на Шитова. Той веднага ги занесе в „Металоремонт“ и направи дубликати, буквално за четирийсет минути му ги изработиха. Същата вечер тихичко отключи вратата на жилището и сложи ключовете на Галактионов на мястото им — на масичката в антрето, откъдето ги беше взел няколко часа преди това. Трябваше непременно да върне ключовете — в случай че има нечуван късмет и смъртта на Александър бъде сметната за самоубийство. В такъв случай липсата на ключовете можеше да попречи на подходящото развитие на събитията. Не взе и ампулата с неизползвания цианид, остави я до покойника, след като я избърса и няколко пъти я притисна до още топлите пръсти на мъртвеца. Ще се намери свидетел, който ще каже, че Галактионов го е помолил да му намери цианид. Той е помолил, той се е отровил. Ето я отровата, на масичката е, никъде не се е дянала. Ето ги и ключовете. Можеше да стане картинка за чудо и приказ. Явно нещо не се е вързало, макар че всичко беше добре замислено. Интересно, какво ли е пропуснал, забравил, какво не е предвидил, та ченгетата са се сетили, че Галактионов е бил убит?