Читать «Смърт заради смъртта» онлайн - страница 180

Нервите му бяха напрегнати до такава степен, че за пръв път се почувства на ръба на срива. Когато убиваше Галактионов, беше много по-спокоен. Може би защото тогава убиваше за пръв път и още не знаеше колко е страшно това. А сега знае и мисълта, че днес отново ще трябва да го стори, го ужасяваше. В момента, когато отчупи крайчеца на ампулата и сипа в чашката кафе няколко кристалчета, той знаеше, че все още е отсам чертата. И докато Галактионов бавно разбъркваше с лъжичката захарта в кафето си, още беше отсам. И дори когато Александър остави лъжичката и вдигна чашката към устните си, той все още беше отсам чертата, защото все още можеше да спре всичко, да бутне чашката от ръцете му, уж от несръчност. И едва когато Галактионов отпи една глътка, чертата, която допреди малко беше пред него, изведнъж се оказа зад гърба му. Беше станал убиец. Онези няколко секунди тогава му се сториха часове, часове на мъчителна и изтънчена инквизиция, а днес му предстоеше да изпита това още веднъж.

Излезе от кабинета и свали от кукичката в антрето каишката и нашийника.

— Елмаз, разходка! — извика той.

С радостно скимтене черният дългокосмест сетер седна пред стопанина си и с готовност подложи шия, та по-удобно да му сложат нашийника.

— Ще те чакаме долу — каза той на жена си и излезе.

Жена му не се бави дълго и буквално след няколко минути излезе от блока. Умението й да се приготвя бързо, без да забравя нищо, беше едно от качествата й, които той ценеше.

Настани жена си и кучето в колата и ги подкара към вилата.

* * *

След като се убеди, че стопаните заминаха, като взеха със себе си и Елмаз, Бойцов изчака, както му беше редът, двайсет минути и се качи на етажа, където беше апартаментът на разработчика. Ключалката поддаде от първия опит, явно при вземането на отпечатъците Литвинова бе работила грижливо и внимателно.

Вадим влезе в апартамента и затвори тихо, постара се ключалката да не щракне и успя. Едва когато се озова в заключения апартамент, най-сетне си пое дъх. Не правеше такова нещо за пръв път, но винаги когато го правеше, ужасно се вълнуваше.

Навън беше мокро и кално, не можеше да влезе в стаите с обуща — щеше да остави явни следи. Не биваше и да се събува — знаеш ли какво може да се случи, бос не можеш да избягаш далече, а да се обуваш означава да губиш ценни секунди, които може да ти струват живота. Бойцов извади от джоба си специалните торбички, които приличаха на пластмасовите ботуши, дето се надяват на краката и се завързват под коленете, пъхна в тях краката си с мокрите обуща и бавно започна обиколката на апартамента. Впрочем само ако го гледаше отстрани, човек би помислил, че той работи бавно. Всъщност всяко негово движение беше тренирано, а цялата система на огледа — крайно икономична: нито една излишна крачка, нито една напразно похабена секунда. Сега имаше две задачи пред себе си. Първата: да разбере характера на този човек, стопанина на жилището, главния разработчик на прибора, и в зависимост от неговия характер да прецени дали в жилището могат да се намерят улики, доказателство за неговото престъпление. Втората: да прецени какви може да са тези улики и къде може да се намират.