Читать «Смърт заради смъртта» онлайн - страница 167

— Сега с вас ще се заемем с нещо като хипноза — сериозно й обясни Доценко. — Отначало ще ви помогна да се отпуснете, да се абстрахирате от всичко, което се е случвало през последните седмици. После ще повторим от самото начало, стъпка по стъпка, целия ви път от момента на прибирането ви вкъщи в онзи ден до момента, когато сте отворили очи и сте видели гостенина на Александър Владимирович, който го е съветвал веднага да извика „Бърза помощ“. А после ще ви покажа снимките. Не мислете, че е много лесно. Това ще изисква от вас огромни усилия и съсредоточеност.

Миша настани Шитова в хола и започна работа. Днес тя вървеше много по-лесно от обикновено, защото Надежда наистина се стараеше. Явно много искаше Миша Доценко да я хареса, а за целта трябваше да му помогне. В края на краищата нали той не я измъчва самоцелно, той иска да разкрие убийството на нейния любовник, на нейния приятел. В момента, когато Миша сметна, че могат да започнат, той беше плувнал в пот и се чувстваше толкова уморен, сякаш бе разтоварил цял вагон въглища.

Помоли Шитова да не отваря очи, изведе я в антрето, помогна й да облече палтото от норки, щракна ключалката и отвори входната врата.

— Ето, Надежда Андреевна, започваме. Влизате вкъщи… Моля, не забравяйте, уговорихме се да мислите на глас.

— Да, отворих вратата, влязох, запалих лампата, погледнах закачалката и веднага видях якето на Саша, а до него нечие чуждо палто, и си помислих, че не е Гоша Саркисов, не е и Стасик…

Шитова бавно се съблече, събу зимните си ботуши, поприказва с Галактионов, който й обясни, че имал важна среща и я помоли да не влиза при тях и да не ги безпокои. Тя си помисли, че Саша явно не е имал намерение да отпразнува заедно с нея рождения й ден, а също, че се чувства много зле и ако до утре не се оправи, ще трябва да повика лекар. Докато се преобличаше в красивия топъл пеньоар, тя си помисли за прането, което бе планирала за утре вечер, но което вероятно ще трябва да отложи, ако още не се чувства добре. Изпитваше такава страшна слабост, че дори се уплаши и докато лягаше върху прохладните чисти чаршафи, си помисли, че отдавна вече не е онова младо момиче, но никога не е предполагала, че болестите и изобщо здравните проблеми ще започнат толкова рано. Дали Саша няма да я зареже, ако й има нещо сериозно? И ако я зареже, дали това няма да доведе до някакви съществени промени в живота й, или всичко ще мине сравнително безболезнено? В просъница тя прехвърляше в паметта си какви блага и удобства бе донесъл в живота й Александър Галактионов и се чудеше дали ще се лиши от тях, ако Саша я изостави. Мисълта за скъсването я спохождаше за пръв път и тя се изненада от собствената си самоувереност: трябваше да се разболее, за да се сети за това.