Читать «Смърт заради смъртта» онлайн - страница 166

— Ами ако през тези дни измисля как да разкрия убийството на Галактионов? Тогава няма да ме дадете, нали? — с плаха надежда попита тя, жално вперила поглед в очите на началника си.

— Стига пазарлъци, хайде! — промърмори Колобок. — Работи, както се разбрахме. Успееш ли — браво! Не успееш ли — жалко, но аз няма да те упреквам, и без това е направено всичко, което е по човешките сили. И в единия, и в другия случай от четвъртък започваш работа в бригадата. А ако дотогава нещо се промени, пак ще решаваме как да постъпим. Трудностите трябва да се преодоляват, когато се появят, а не предварително. Съгласувала ли си всичко с Доценко?

— Да, той трябва да започне още от днес сутринта. Сигурно вече е започнал. Добре че Шитова е нормална жива жена. Нашият Мишаня май ужасно й харесва, затова на драго сърце се съгласи отново да поработи върху паметта си. Горкият Миша, при всеки такъв задълбочен сеанс губи по два килограма от теглото си.

— Сериозно? — Полковникът свали очилата си и захапа рамката, което означаваше съсредоточеност и готовност за обмисляне на нова информация. — Интересно, благодарение на какво? Защо ли не опитам и аз? Скоро вече няма да се побирам в това кресло.

— Я стига, Виктор Алексеевич! — усмихна се Настя, която вече се бе овладяла и почти се бе успокоила. — Ние ще ви обичаме и слушаме и дебел.

* * *

Надежда Андреевна Шитова послушно изпълняваше всички указания на Миша Доценко. Сложи си същия костюм, с който бе ходила на работа на 22 декември, в деня, когато влезе в болницата, а на закачалката в антрето подреди наскоро прибраните в специални пакети зимни дрехи — дебело яке, късо светло кожухче, скъпо палто от норки, леко копринено палто, подплатено с кожа. Горе, на дървената полица, Миша я помоли да сложи зимните шапки, топлите шалове и кърпи — с една дума всичко, което се бе намирало там на 22 декември.

После се заеха със спалнята. Шитова дълго мисли, сетне донесе отнякъде няколко предмета, които явно по-рано бяха принадлежали на убития Галактионов: будилник с гравиран надпис „На татенцето от Катюша“, масивен пепелник и настолна запалка, малък изящен магнетофон и купчинка касети — Александър Владимирович обичал да слуша музика в леглото. След като подреди предметите така, както били подредени, когато Саша е бил жив, тя се отдръпна и критично огледа крайния резултат. После се приближи, направи няколко неуловими движения и доволно се усмихна.

— Сега всичко е, както си беше.

— Влизахте ли в кухнята? — попита Доценко.

— Не. Беше ми много лошо и веднага от антрето отидох в спалнята, преоблякох се и легнах. После сякаш ми поолекна и реших да пийна чай. И точно в момента, когато станах от леглото, тръбата ми се е спукала и е започнал вътрешният кръвоизлив. Така че не стигнах до кухнята.

— Много добре, значи няма да се занимаваме с кухнята. Готова ли сте?

— А какво ще правим? — попита Шитова.

Беше я яд, че симпатичният черноок оперативен работник я накара да облече строгия делови костюм, с който бе ходила на работа. Надежда би предпочела да разговаря с него, облечена с нещо по-интересно, например по трико с разкопчани горни копчета или с дългата домашна пола с четирите високи цепки. Впрочем Михаил я беше помолил да приготви пеньоара, който бе облякла тогава, така че… може би…