Читать «Слънцето девер и Нева Невичица» онлайн - страница 4

Тъкмо сватовете седнали на трапезата и войската се видяла. Толкова била силна, че била покрила цялата пуста бановина, не могло да се види педя земя. А пред войската викал глашатай, да чуе всичко живо на света:

— Иде силна отбрана войска да покори непокорния бан. Жив ще хване бана, а на жена му сърцето ще извади.

Когато бан Олех чул това, попитал Нева Невичица:

— Боиш ли се, хубава девойко?

— Не се боя — отговорила тя радостно, — надявам се на тъмния вълк и на вълчицата, на двадесетте юнака и двадесетте бедняци, а най-вече на юнака бан Олех. Имам още добри свати — гургулицата и тънката лястовица.

Бан Олех се засмял, но сватовете вече били скочили на бързите си крака. Хванали юнашко оръжие и юнаци, и бедняци, застанали до прозорците на одимения дом и натегнали здрави лъкове и свилени тетиви, да чакат войската на царкинята. Но това била такава силна войска, че не можел да я надвие нито бан Олех, нито неговите сватове, нито опушеният му дом.

Първи загинали тъмният вълк и вълчицата, защото прескочили градината и рововете и се спуснали пред царкинината войска, та отсред войската, да извадят очите на надменната царкиня. Но се вдигнали стотина кривака, войската защищавала надменната царкиня, счупила крилата на орела и сокола, че пък тежките коне с черната земя ги изравнили.

Все повече приближавала до осаждения дом силната войска, а когато била вече близо, сватовете отпуснали свилените тетиви и поздравили войската с леки стрели. Но лютите царкини не чакат люти стрели.

Полетели стрелите и насам, и натам, обаче във войската имало безброй стрелци, та стрелите се посипали на прозорците на осаждения дом като небесен мор. На всеки юнак по две, по три рани, а бедняците имали и по десетина.

Най-тежки рани добил бан Олех, та му се отпуснали ръцете на юнака, толкова го надвили раните.

Тръгнала бързата Нева Невичица с бан Олех да му измие раните на двора на осаждения дом. Докато тя му миела раните, бан Олех казал:

— Нямахме късмет, моя Нево Невичице. Няма вече на кого да се уповаваш, а ето войската е на вратите на осаждения дом. Ще счупи дъбовите резета, ще събори стародревната врата — изгинахме, погинахме и вълците, и орлите, и юнаците, и бедняците, и бан Олех, и неговата Нева Невичица.

Но Нева Невичица съобразила в бедата и рекла:

— Не бой се, бане, ще изпратя гургулицата да ни доведе Мокош от блатото. Мокош умее всичко и всичко може да стори, тя ще ни помогне.

Нева Невичица изпратила бързата гургулица. Хвръкнала сивата гургулица, побърза от всички тетиви на стрелците и царските стрели не я настигнали. Отлетяла и довела Мокош от блатото. А Мокош се превърнала на врана и кацнала на билото на опушения дом.

Но войската тропала вече на вратата. Тежки криваци започнали да удрят по вратата и стълбовете й, настанало чукане, тропане, ехтели портите и дворът на опушения дворец, като че дяволска градушка тропала на вратата на бан Олех.

— Жива да си, моя Мокош — молила се Нева Невичица на черната врана, — жива да си, спаси ни от лошата царкиня, ще загинем млади!