Читать «Слънцето девер и Нева Невичица» онлайн

Ивана Бърлич-Мажуранич

Слънцето девер и Нева Невичица

Живели мливар и мливарка, а и двамата били с твърди и несправедливи сърца. Като е да донесат царските слуги да смелят жито, той не взимал нищо за уем и на това отгоре на царя подарък пращал, само и само да се подмаже на силния цар и на неговата щерка, надменната царкиня. А като дойде сиромах да смели жито, мливарят взимал от два шиника единия за себе си уем, иначе не искал да мели.

Един ден, а това било по Коледа и било голям студ, във воденицата дошла някаква баба, цялата в кръпки и парцали. Воденицата била в горичката на потока и никой не можел да знае откъде е дошла бабата.

Но това не било баба като баба, а било Мокош. А Мокош умеела да се превръща във всичко — и в птица, и в змия, и в баба, и в девойка. Освен това Мокош умеела да прави всичко — и зло, и добро. Но тежко томува, който й стори нещо, защото била много зла. Мокош живеела в калта накрай блатото, където есенно време живеело слънцето. Слънцето нощувало при нея цяла зима, а Мокош знаела и люти билки, и баене за здраве, та баела и отглеждала невръстното Слънчице, докато не се подмладяло по Коледа и не блеснело наново.

— Добър ви ден — поздравила баба Мокош мливаря и мливарката, — да ми смелите тази торба жито.

Сложила бабата торбата на земята, а мливарят рекъл:

— Ще смеля, половин торба на тебе за погача, а половината за мене за уем.

— Недей така, синко! Малко ще ми е за коледна погача, защото имам шест сина, а ми се роди и седмо внуче Слънце.

— Я не дрънкай празни приказки, стара глупачко — грубо отвърнал мливарят. — Тъкмо на слънчева баба приличаш!

Че така, че иначе, но мливарят не скланял да мели без половин торба, а бабата метнала отново торбата на гърба си и си отишла, откъдето била дошла.

А пък мливарят имал дъщеря, хубава девойка, наричали я Нева Невичица. Когато се родила, вилите я окъпали във вода от воденично колело, та всяко зло се махало от нея като вода от воденица. И още вилите били нарекли, като се зажени тя, Слънцето да й бъде девер, значи щяла да е слънчева невяста. Затова я нарекли Нева Невичица, а била прекрасна и винаги засмяна като ясен ден.

Домъчняло на Нева Невичица, когато мливарят изпъдил така бабата. Отишла тя, дочакала бабата в горичката и казала:

— Бабо, върни се утре, когато ще съм сама. Ще ти смеля житото без уем.

На другия ден мливарят и мливарката отишли в гората да секат бъдник за огнището, а Нева Невичица останала сама. Не минало много, ето ти я бабата с торбата.

— Добра ти среща, девойко — казала бабата.

— Добра и на тебе — отвърнала Нева Невичица. — Чакай, бабо, да отворим воденицата.

Това било малка воденица лъжичарка, хващала водата в четири кръстосани лъжици и се обръщала като вретено. Мливарят бил запънал воденицата, та Нева Невичица трябвало да влезе до колене в ледения поток, за да махне резето.

Затракала воденицата, завъртели се воденичните камъни и Нева Невичица смляла житото на бабата. Напълнила й торбата с брашно и не взела нищо за уем.

— Е, сполай ти, девойче — казала бабата, — ще ти се притека на помощ, където и да ти мине кракът, дето не си пази краката от ледената вода, нито ръцете от неплатена работа. И още ще кажа на моя внук Слънцето кой го е дарувал с погача.