Читать «Службогонци ((Станчо Квасников на гости у министъра)» онлайн - страница 22

Балтов. Дуел? За какво?

Квасников (ниско). Трябва да е казал някому да иде да работи.

Баба Дона (уплашена). Какъв дуел? Идете си, идете си!

Балтов. Мамо, чакай! Господа, аз не ви разбирам!

Чалканов. Господин Балтов, не вярваме да искате да се затулите зад официалното си положение и да откажете удовлетворение на един образован човек, когото сте грубо обидили.

Балтов. Това е въпрос на моето оценение. Но аз Хорова не го познавам.

Драмков. Как! Вие сте му нанесли днес оскърбление в дома си!

Балтов (учуден). Аз?

Драмков. Той е бил предиобед, по единадесет часа, у вас.

Балтов. Вие сънувате, господа!

Квасников (ниско). Да не би пък да е бил Бухаловият син? Него да са викали Хоров? Отидох си!

(Приближава се до Балтова и му шепне няколко време на ухото с живи ръкомахания.).

Балтов (учуден). Как?

Квасников (ниско). Никола, разправяй се, както знаеш, мене ме не бъркай, аз имам дванайсет деца.

Балтов (на секундантите, които си шушукат). Господа, вие сте сбъркали адреса. Едно недоразумение има тука. Хоров се е карал с един гост, в мое отсъствие, като го е вземал погрешно вместо мене.

Чалканов и Драмков. С другиго?

Балтов (сочи Квасникова, усмихнат). Ето негова милост.

Квасников (ниско). Никола! Изяде ми душицата!

Драмков. Негова милост? (Гледа злобно Квасникова.)

Балтов. Негова милост всичко е чул.

Квасников (ниско). Ох, олекна ми. (Високо.) Тъй, всичко чух. Аз стоях до вратата. Господинът се престори на министър.

Чалканов. Знайте ли кой е?

Драмков. Вероятно един мистификатор?

Квасников. Тъй, мустакат един. С такива мустаци ей.

Драмков. Какъв беше на вид, на ръст?

Квасников. Ръст? Два пъти по-висок от мен.

Чалканов (към Балтова). Тогава пардон, господин министри.

Балтов (на Квасникова). Но в какво го оскърби?

Квасников. Той му каза най-червиви думи. Ти си, каже, дивак! Ти си, каже, бухал; ти си, каже, ръждясала глава; ти си обесник…

Балтов. Кой каза това?

Квасников. Той го каза на оногова.

Чалканов. На мустакатия? Кажете мустакатият какво каза?

Квасников. Какво му каза? Нищо не му каза. Каза му серсем.

Драмков. Друго?

Квасников. Каза му муле, чапкънин, после му каза вагабонтин, и право имаше.

Чалканов (на Драмкова). Хоров не ни обади подобно нещо.

Драмков (на Квасникова). Друго, друго?

Квасников. Че какво друго? Изпъди го.

Драмков (на Чалканова). Хоров не ни обади това?

Чалканов (на Квасникова). Не каза ли му да иде да оре?

Квасников. Каза му, това най-напред му каза.

Драмков и Чалканов (живо). Истина?

Квасников. Че то докачение ли е? Баща му имал чифлик.

Драмков. Хоров е с диплом човек, господине.

Балтов (усмихнато). Дядо Станчо, знайте, че в България най-опозорителното оскърбление е да кажеш някому да иде да работи. Такова петно се измива само с кръв.

Чалканов (на Балтова). Вие не предполагате никакво самолюбие у хората?

Балтов. Господа, извинете. Вашата мисия е свършена. (Кланя им се леко.)

Секундантите излизат.

Явление 15

Горните без секундантите, после Разсилният.

Балтов (на Квасникова). Каква каша забърка ти, дядо Станчо?

Квасников (смее се). Какви митарства имах днес! Има да разправям на бабата… Тя нито й дохожда на ума колко страшно нещо е да бъдеш министър, макар на шега…