Читать «Службогонци ((Станчо Квасников на гости у министъра)» онлайн - страница 24
Иван Вазов
Балтов
Квасников
Балтов. Още ли? Аз мислех, че идеш само да видиш София.
Квасников. Запиши, запиши. Чуждите са чужди, а нам не отказвай.
Балтов. За кого искаш служба още?
Квасников. За наш Кръстя, че е празен.
Балтов. Нали Кръстьо е кундураджия?… Дядо Станчо, де останаха твоите принципи?
Квасников. Окачих ги на пирона… Абе не ще кундураджия, иска кондуктор.
Балтов. Той няма нужната подготовка!
Квасников. Има, има. От естеството си обича железницата: щом чуе свирката, припка да гледа.
Балтов
Квасников. Не ща, мразя даскалите… В черква не ходят, на стар човек чест не правят, Исуса Христа не припознават… Направи го кондуктор.
Балтов. Но той няма ценз?
Квасников. Какво е това ценз?
Балтов. Няма условията, предвидени от закона, за получаване такава държавна служба.
Квасников. Ценз ли няма? А когато на изборите докара петстотин души селяни с гайда, та спечелихме избора?… От тия условия какви по-големи?
Балтов
Квасников
Балтов. Свърших и рекох: амин.
Квасников. Недей амин още.
Балтов
Квасников. Дюлгерин беше.
Балтов. Да си гледа дюлгерството.
Квасников. Врекох му се, не ми отказвай.
Балтов. Одеве за свои — разбирам; сега за чужд?
Квасников. Не е дотам чужд: зълвата на неговия дядо е била стрина на лелята на баба ти.
Балтов
Квасников. Па е и от нашите. Не се смей. Ако не щеш, аз ще остана тук, ти иди на Харманлий да ги гледаш и да им береш милостите.
Баба Дона. И аз моля, Никола; баща му на Чона ни направи оджака, бог да го прости!
Балтов. Хай и то да бъде.
Квасников
Балтов. Хайде и Чону дюлгерът стана чиновник!
Квасников
Квасников. Началник на митницата в Харманлий. Мястото му остая празно.