Читать «Службогонци ((Станчо Квасников на гости у министъра)» онлайн - страница 23

Балтов (ослушва се). Каква е тая врява в антрето? (Разсилният влиза отдясно.)

Разсилният. Господин министре, като изпращах ония в портата, нахълтаха много хора още, не можах да ги спра.

Балтов. Ужас!

Квасников (на Балтова). Роб ли си ти, джанъм? (Разсилният подава Балтову писма.)

Балтов (преглежда писмата). Пак препоръки! А Хоров иска да се представи. Проси извинение. Узнал грешката.

Квасников. Аз да се скрия тогава?

Балтов. Няма нужда. Не ще го приема. (Гледа в едно писмо.) А това писмо? Отвратително!

Баба Дона. Какво е, Никола?

Балтов. Един безделник, комуто многократно бях отказвал служба, ми пише, че той е отчаян човек и че до утре вечер, ако не го направя чиновник, ще убие и мене, и себе си! Такива заплашвания получавам вече няколко… Гнусота! (Разхожда се намръщен.)

Квасников (ниско). Не, не ставам министър! Аз на шега станах и такива страхове имах. Аз да си вървя вече, приближава часът за железницата. (Подава ръка на баба Дона.)

Баба Дона (става). Много здраве носи на булката и децата.

Балтов (натъртено). Дядо Станчо, дай ръката! (Хваща на Квасникова ръката.) Благодаря ти сърдечно: от стотина души гости днес ти беше едничкият гост, който не дойде за служба. (Стиска му енергически ръката.)

Квасников. Ба, аз за любов дойдох… (Вади кърпа уж да се секне.)

Балтов. Имаш ли портрет? Дай ми един.

Квасников. Има у дома.

Балтов (на Квасников). Прати ми.

Квасников. Да ти пратя, ама не е за пред хората. Нашите фотографи все гледат да разхубавят човека, па не излезе нищо. Вадих се преди три години, па фотографинът така ми въртя главата, така ме кара да се муся и пуля, така ме мандрагосва̀, щото, кога излязох на кадро, никой не ме позна! Всички рекоха: Това е Бисмарк! Други пък рекоха: Яко разбойникът! Па защо ти беше?

Балтов. Да си го окача тука, да си спомням всякога, че ти си едничкият, който направи изключение и ми дойде в къщата безкористно… (Стиска му пак ръката.)

Квасников. Ба, няма защо… (Уж се секне.) Николчо, щях да забравя: една думица…

Балтов. Кажи.

Квасников. Я вземи една бележчица.

Балтов. Каква бележчица?

Квасников. Абе работица за наш Пенча.

Балтов. Каква?

Квасников. Има сега място при Харманлийската пощенска станция.

Балтов. Че там има ли работа като за него?

Квасников. Има, има: сортировщик.

Балтов (възмутено). И ти ли, дядо Станчо? За какво си го учил?

Квасников. Абе лека работа иска…

Балтов (сърдито). Учил си го занаятчия, а го правиш пощаджия!

Квасников. Ех, ние ли ще оправим българйята? Назначи го де!

Баба Дона (усмихнато). Хай, Станчо е наш!

Балтов (гледа го няколко време строго). Как да ти откажа! (Сяда при масата и записва.)

Квасников (наднича през рамото му). Чакай, Пенча не го пиши „Квасников“. Пиши го „Дворянски“.

Балтов (учуден). Дворянски? От де до де?

Квасников. Така се прекръстил магарският син: да стане благороден. (Аничка се смее.) Сега е на мода. На Ивана Крастата синът се е прекръстил „Белоорловски“, като руски генерал! Отказал се е от търговското име на баща си!