Читать «Скрутатор» онлайн - страница 64

Сянката се приведе със стон. Младата жена веднага прибра меча си и заднишком отстъпи до въжето. По някакво чудо успя и да го намери. Тя започна да се издърпва нагоре, колкото се може по-нагоре. Но това не бе достатъчно. Ръцете ѝ не разполагаха с нужната сила, а люлеещата се торба пречеше допълнително. Оставаше ѝ единствено да се придържа.

Лиринксът скочи към нея и пропусна. Пръстите му бегло докоснаха въжето. Едно дръпване щеше да повали и нея, и Мирум в пропастта. Иризис омота въжето около лявата си китка, вкопчи се с колене и замахна надолу.

Нейният удар също пропусна. Този път лиринксът улови въжето и започна да дърпа, но леко. Изглежда най-напред възнамеряваше да се сдобие с финадра, преди да я захвърли в бездната. Но Иризис нямаше намерение да му позволи — тя прокара меча под свитите си колене. Останал да стиска късото си парче, лиринксът рухна по гръб, строшавайки гъсталак от остри образувания. Жената се изкачи още два лакътя, но силите ѝ свършиха.

— Мирум! — изпищя тя. — Издърпай ме бързо! Проклетият лиринкс е още тук!

Мълчание. Въжето потръпна, сетне спря. Лиринксът скочи към нея и пропусна. Без да я изпуска от очи, той се подготви за втори удар. Оставаше ѝ единствено да държи меча си насочен надолу и да се надява.

Създанието скочи отново. Ноктите му изсвистяха във въздуха точно под увисналата торба. Иризис я дръпна нагоре. Нокът раздра ботуша ѝ и го отскубна. Тя сама свали другия си ботуш, за да замери лиринкса с него, но пропусна.

— Мирум! — пронизително извика Иризис. — Ако не ме издърпаш, умирам.

Въжето се измести две дължини, преди да спре. Това бе достатъчно, за да я отдалечи от достъпа на съществото, но породи у нея опасението, че със строшените си ребра Мирум няма да е в състояние да я доизтегли. Ами ако той отдавна бе убит и в момента някой лиринкс я теглеше? Празният ѝ стомах се сви. За тази възможност не се бе сещала по-рано.

Нещо блесна в слабата светлина, преди да профучи край ухото ѝ. Лиринксът я бе замерил с отчупен къс, метнат като копие. Втора отломка прелетя по-далеч. Но тези късове бяха лоши снаряди, трудни за прицелване.

Въжето отново се раздвижи, с което породи у Иризис слаба надежда, че тя може и да успее. Тогава припърхването се разнесе отново. Долетя и звук, напомнящ бързо издишване. Какво ли бе намислил лиринксът сега?

С по-рязко фучене съществото се издигна във въздуха. Сега бледата светлина на фенера го обгръщаше. Под устремните удари, които крилете му нанасяха на въздуха, въжето започна да се разклаща. Това постижение изглеждаше невъзможно, защото едното му крило бе разкъсано на две места, а окървавената му глава имаше деформирана форма. И тъй като тук лиринксът не можеше да си служи с Тайното изкуство, очевидно във въздуха го задържаше единствено удивителната му воля.

Вцепенена от ужас и неволно възхищение, Иризис наблюдаваше как съществото се приближава към нея. Подобно постижение бе безпрецедентно.