Читать «Скрутатор» онлайн - страница 66

— Какво стана, Флангърс?

— Лиринкс. — Той бавно си пое дъх, сякаш последен, и погледна към хлътнатината в пода, където лежеше мъртвото създание. — Мирум смяташе, че го е убил. — Лазейки, Флангърс се приближи до нея. — Не беше. Онзи буквално му откъсна главата.

— Значи не ми се е привидяло, че нея хвърли по лиринкса?

— Това беше първото, което ми попадна. Бедният. Беше свестен човек и добър войник. — Той се отпусна на земята, безсилен дори да повдигне глава.

— Фин-Мах също ли е мъртва?

— Не зная.

Иризис пропълзя до другата жена и с два пръста докосна шията ѝ.

— Жива е. — Сетне тя надникна през ръба. — По-добре да тръгваме. Няма да се изненадам, ако онзи лиринкс изникне отново.

— Ти върви — каза Флангърс. — Аз не мога да ходя.

— Тогава пълзи, защото няма да те оставя. Ти ме спаси. Имаш ли представа как да се измъкнем?

Пръстът му посочи надясно.

Тя различи редица издатини, които се намираха достатъчно близо една до друга, за да бъдат сметнати за път, макар и опасен.

— Аз ще пренеса Фин-Мах. Ти вземи торбата и въжето. — Иризис откачи финадра и му го подаде.

— Не мисля, че ще мога.

— Опитай — настоя тя. — Сама няма да успея.

И този път загатването на дълга тласна Флангърс към нещо, което иначе не би било достижимо. Той наистина заслужаваше да се нарича герой. Жалко, че подобна храброст биваше прахосвана в тази безсмислена война.

Самата Иризис също се изненада от себе си, успявайки да повдигне Фин-Мах на раменете си. Тя пое, опитвайки се да не мисли за предстоящия път. Напредъкът бе убийствен. На няколко пъти ѝ се налагаше да избутва тялото на другата жена върху следващия ръб, надявайки се, че той ще се окаже достатъчно стабилен. След съкрушителни двадесет минути бяха достигнали другата страна. Черната паст на продължаващия тунел зееше право пред тях.

Иризис се покатери вътре и подуши свеж въздух.

— Почти стигнахме, Флангърс.

Двамата клетници бавно продължиха напред и след един завой изникнаха в средата на дълбока и тясна яма. Небето започваше да се развиделява, макар нощта все още да не си бе отишла.

— Най-сетне — каза Иризис, накуцвайки с окървавени и лепнещи крака. Тя се огледа. — Къде е въздухоплавът?

— Това не е ямата, в която се спуснахме — каза Флангърс, който се бе пооживил. — Изникнали сме в грешното място.

Иризис отпусна Фин-Мах на земята.

— Тогава ще трябва да се катерим.

Флангърс се бе загледал към върха.

— Там нещо се движи.

Двамата пристъпиха обратно в тунела. Фин-Мах промърмори, по-ясно:

— Заобиколете и… през тунела… другата страна.

— Вие сте в съзнание! — възкликна Иризис. Беше ѝ омръзнало да я носи.

Другата жена не отговори. Иризис отново я повдигна и се отправи към дъното на ямата, прекоси я и влезе в тунела, който ги чакаше там. От отсрещната страна отворът му не се бе виждал.

След няколко минути проходът ги отведе в по-голяма дупка. Въздухоплавът изчакваше от отсрещната страна, точно където го бяха оставили. Четиримата му пазачи се оглеждаха, стиснали арбалети.

Иризис избута Фин-Мах на борда и сама рухна вътре, оставайки да лежи на платнената палуба. Двама от войниците пренесоха Флангърс.