Читать «Скрутатор» онлайн - страница 63

— Почти съм готов. Казах ти, че е тежичък.

Тя понечи да го подкани да побърза, но прехапа език. Мирум правеше всичко по силите си, освен това беше и ранен. Иризис започна да се разхожда върху платформата. Последната имаше приблизителната форма на мозък, от който стърчаха шипове. Тези особености значително затрудняваха маневреността. Жената понечи да разсече отломките с меча си, но осъзна, че те биха пречили и на лиринкса. А може би бронята му щеше да го защити от тях?

От известно време припърхването не се бе разнасяло, което бе още по-притеснително. Защо се бавеше създанието?

Без Изкуството лиринксът сигурно бе паднал отдавна. Може би тя бе чула предсмъртния му полет. Иризис повдигна фенера, за да погледне надолу, ала в този момент той угасна. Повторното запалване се оказа неуспешно. Маслото беше свършило.

Тя мрачно хвърли фенера надолу. Полетът му продължи няколко мига, след което се разнесе острият звън на строшено стъкло — сблъсък в стената или някакъв стърчащ ръб. След още няколко мига парчетата достигнаха и дъното.

— Добре ли си, Иризис? — отекна гласът на Мирум.

— Изхвърлих фенера. Къде е въжето?

— Спускам го.

Мракът не бе непрогледен. Ако погледнеше право нагоре, Иризис можеше да различи слабо сияние. Изглежда Мирум бе запалил нов фенер.

Тя опипом се приближи до самия ръб и надникна. Под нея изникна бледа светлина, а после изчезна. Приличаше на отражението на взряло се око.

Иризис отмести поглед за момент, отново погледна. Мътният блясък изникна пак. Жената протегна ръце, дирейки въжето. Чуваше как то се плъзга по скалата.

Разнесе се пукот на втвърден асфалт. Иризис би разпознала този звук навсякъде. Ново пропукване. Лиринксът не беше мъртъв и се отправяше към нея.

Тя отново потърси въжето, но не намери нищо. Русата жена се издигна на пръсти и размаха въоръжената си ръка. Върхът на меча ѝ докосна нещо. С другата ръка тя хвана края на въжето и го дръпна към себе си.

Под нея се надигна огромна сянка, разперила едното си крило. Пропукаха още шипове. Иризис се извъртя. Под тежките стъпки на създанието скалната площадка трепереше. Лиринксът не бързаше, защото можеше да я вижда ясно.

Жената усети раздвижването на въздуха, можеше и да надуши горещия дъх на съществото. Нямаше време да се привързва. Тя пусна въжето и описа полукръг с меча си. Сянката, несъмнено лиринкс, продължи напредването си. Мечът ѝ се вряза в бронираното му бедро и се заклещи там.

— Иризис! — извика Мирум.

Тя нямаше време да отговаря. Рязко освобождавайки меча си, Иризис направи крачка назад и застина. Бе застанала на ръба. Дали нямаше да успее да го примами? Малко вероятно. В тъмното лиринксите виждаха по-добре от хората. Тя закрачи встрани, запомняйки мястото на въжето. Щеше да ѝ е трудно да го намери повторно, ако го изгубеше.

Иризис едва не се препъна в малка издутина, чиято чернота я бе направила невидима в мрака. Тя замахна към вражеските очертания и отново засегна бедрото. Лиринксът замахна в отговор, макар и слабо. Изглежда бе ранен зле. Жената опита по-висок замах и този път върхът на меча ѝ потъна в нещо меко. Този път мечът бе потънал между стомашните люспи. Разнесе се гълголене. Иризис се надяваше, че звукът е бил породен от вътрешностите на съществото.