Читать «Скрутатор» онлайн - страница 57

Зад тях Мирум изтегли меча си. Иризис веднага се обърна назад. Друг лиринкс се приближаваше в гръб. Зад него изникна трети. Бяха пленени.

— Аз ще тръгна първи — каза Флангърс и извади оръжие. — В крайна сметка затова съм тук.

— Спри. — Фин-Мах бе пъхнала ръка в джоба си. Тя косо погледна към Иризис, за да поиска доверие, а после продължи: — Когато ви дам знак, затворете очи.

Перквизиторът леко пристъпи напред върху моста. С положението си той напомняше въжен.

Едрият лиринкс все така стоеше на ръба. Очите му проблясваха под светлината на перквизиторския кристал. В лявата си ръка той държеше нещо, което Иризис не можеше да различи. Но бе в състояние да усети силата на създанието. Насреща си нямаше обикновен лиринкс. Много от тези същества умееха да се възползват от Тайното изкуство, но почти всички тези мистици използваха таланта си за летене. С този лиринкс не беше така. Излъчващото се от него могъщество не отстъпваше на значимите човешки и аахимски магьосници. А предметът, който стискаше в ръката си, изглеждаше мощен.

— Ще ми е нужна малко помощ, майсторе — напевно отбеляза Мирум.

Иризис рязко се извъртя. Двамата лиринкси продължаваха да напредват по тунела. Тя изтегли меча си и застана до войника. С периферното си зрение виждаше застаналата върху моста Фин-Мах, стигаща едва до кръста на лиринкския гадател.

Създанието нададе дълбок рев, който отекна странно сред стените. Лявата му ръка се издигна нагоре, извила длан. Иризис почувства горещо сияние върху бузата си. Подът под краката ѝ започна да се смекчава. Тя инстинктивно повдигна крак, а когато го отпусна, повърхността вече се беше втвърдила. Потънал дълбоко, другият ѝ крак не помръдна. Бе попаднала в капан.

Тя дръпна с все сила. Мускулите на крака ѝ припламнаха болезнено, но нищо не се случи. Стоящите насреща им лиринкси също бяха затънали, само че те изглеждаха достатъчно силни, за да се измъкнат.

Мирум изруга и започна да сече земята с меча си. Иризис стори същото, като се опитваше да държи под око моста и враговете. Флангърс бе потънал по-дълбоко, а Фин-Мах бе хлътнала до глезените. Тъй като тя не носеше меч, нямаше как да се освободи.

Флангърс сряза връзките на ботушите си, измъкна крака и изтича на моста.

— Върни се — извика Фин-Мах. — Не можеш да ми помогнеш.

— Тогава ще умра, докато се опитвам. — Той започна да удря крехкия материал около ботушите ѝ, разпръсквайки късчета.

— Вземи това и върви! То е по-важно от мен. — Жената му подаде тежката торба.

Флангърс я прикачи към колана си, но продължи да сече. Торбата го удряше по прасците.

— Няма къде да бягам, перквизиторе.

— Върви! — изрева тя. — Това е заповед, войнико.

Беше прекалено късно. Лиринкският мистик напредваше към тях, макар и колебливо. Може би не бе сигурен, че мостът ще издържи тежестта му. Пукнатината бе опасно място за летене.

— Настоящият момент е подходящ да употребите онова, което пазехте за краен случай! — извика Иризис, все още сечаща да освободи крака си.

Фин-Мах остана неподвижна, стиснала сияещия кристал.