Читать «Скрутатор» онлайн - страница 56

Той се подхлъзна и с ругатня залитна. Иризис бе сигурна, че това е краят му, но тогава войникът скочи напред и забоде меча си в корема на първия лиринкс. Острието потъна дълбоко в цепнатината между едрите люспи. Създанието политна назад, събаряйки другаря си. Преди вторият лиринкс да е успял да се надигне, Мирум бе прерязал гърлото му.

— Ще поемем надясно — каза Фин-Мах. Понесла финадра, сега тя вървеше най-отпред.

— Добро изпълнение — обърна се Иризис към Мирум.

— Чист късмет — отвърна той. — Вече се виждах мъртъв.

— Нищо чудно това действително да се сбъдне. Изходът е още далече.

— Нищо чудно това да се отнася и за двама ни.

Тунелът се отправяше стръмно надолу. Беше тъмно, но пътят им бе осветен от червеникаво сияние, струящо от юмрука на Фин-Мах. Изглежда тя си служеше с енергията на другия кристал.

Трудно им беше да тичат по нанадолнището. По средата на пътя подът под краката им премина от камък в застинал асфалт. Крачките станаха опасно лепкави, всяка стъпка заплашваше да ги прекатури. Мирум изглеждаше изтощен, Фин-Мах се олюляваше под тежестта на торбата, а Флангърс потръпваше при всяко движение. Раните му бяха започнали да кървят. Мас отново бе изчезнал.

— Не трябва ли да изчакаме осведомителя? — попита Иризис.

— Той умее сам да се грижи за себе си — отвърна Фин-Мах и премести торбата върху другото си рамо.

— Да помогна? — предложи другата жена.

Перквизиторът поклати глава.

Все още се отправяха надолу. Във въздуха около тях започваше да се стеле дим.

— Много ли остава? — рече Иризис. Притесняваше се, че Флангърс няма да издържи. В такъв случай Фин-Мах без колебание би го изоставила.

Перквизиторът не отговори, което си беше притесняващо. След пореден завой наляво подът, стените и таванът внезапно изчезваха. Иризис отскочи в последния момент. Флангърс рухна отгоре ѝ. Фин-Мах издигна ръка, за да изведе детайлите от мрака.

Широка пукнатина разсичаше пътя им. Твърдият асфалт, който тук не беше особено твърд, бе неотдавна разкъсан от наплива на някаква сила. Тунелът продължаваше отвъд осем дължини. Отвъд грубостта на разкъса смолистите стени на ямата бяха гладки. Дъното се губеше в мрака, но и при повече светлина надали би било видимо — пропастта изглеждаше дълбока. Черната безкрайност се простираше не само надолу, а и встрани.

Над пропастта се издигаше набързо струпан смолен мост, чиято обърната арка бе дебела цяла дължина, но не бе по-широка от хълбоците на Иризис. Върху моста личаха лиринкски следи.

— Какво е станало тук? — промърмори Флангърс и предпазливо протегна ръка към раните си. Пръстите му изникнаха окървавени.

— Експлозията на възловата точка трябва да е разкъсала земята — каза Фин-Мах.

— Или Голямата сълзевина се е разместила надолу — промърмори Иризис — и е пропукала кората си. Във всеки случай този мост е тук отскоро.

— И всеки момент може да се натъкнем на още лиринкси. — Фин-Мах се приближи до ръба, издигнала кристала си.

Едновременно с думите ѝ от другата страна на моста изникна сянка. Огромен лиринкс разпери крилете си и се усмихна широко.