Читать «Скрутатор» онлайн - страница 54

— Ще поемем надясно.

— Вие изобщо не ни водите към изхода! — яростно каза Иризис. — Отвеждате ни навътре.

Перквизиторът се отправи към десния тунел.

— Налага се да заобиколим — неубедително каза Фин-Мах. — В тунелите, заобикалящи Голямата сълзевина, има пожар.

Иризис я последва, без да спира да поглежда назад. Тя точно бе подминала някаква ниша в стената, когато от въпросния отвор нещо изникна зад тях. Със сепнат вик високата жена отскочи и изтегли меча си — изникналото създание приличаше на дребен безкрил лиринкс.

— Насам — заяви съществото, използвайки гласа на Ейрин Мас.

Дегизировката бе брилянтна. От разстояние дори и лиринкс би се заблудил. Мас бе същински гений. Как съумяваше да твори подобни чудеса единствено с помощта на малката си раница?

— Открих го — продължи той, обръщайки се към Фин-Мах. — Тунелът бе рухнал и очевидно те са смятали, че е било прекалено дълбоко заровено.

Осведомителят все още изглеждаше объркан.

— За какво става въпрос? — попита Иризис. Какво ставаше?

Мас не отговори, а ги поведе край едно разклонение и надолу по тунел, обсипан с отломки.

— Внимавайте, тук подът е хлътнал.

Един участък от тунела бе потънал, подобно на резен от кухо руло. Иризис се спусна на първото стъпало, преодоля и второто, но третият къс бе потънал много дълбоко. Единствено отвор с размерите на голямо буре пиво го свързваше с пространството отвъд. По стените на дупката личаха следи от нокти, несъмнено от опитвали се да преминат лиринкси.

Иризис се поколеба. Не само можеше да заседне…

— Ако скалата се раздвижи отново, докато прекосяваме, ще ни среже като червеи.

— Вече преминах — увери я Мас. — Не е по-опасно от всяко друго място в Снизорт.

— Колко успокояващо!

Флангърс се промуши първи, сумтейки от усилие. Краката му се размахваха във въздуха. Внезапно той извика и изчезна отвъд. Фин-Мах отскочи, стиснала нож. Иризис изтегли меча си, макар че в толкова тясно пространство той нямаше да ѝ е от полза.

— Мас, ти си идиот! — разгневено кресна Флангърс. Последваха псувни, каквито дори Иризис не бе чувала. — Защо не ми каза, че отвъд подът е потънал на дължина и половина? Едва не си счупих врата.

— Аз слязох без проблеми — безразлично отвърна Мас.

— Сигурно си гущер! Подайте ми фенера, Фин-Мах, аз ще ви уловя.

Дребничката жена се промуши без проблеми. Иризис я последва с известно затруднение. В един момент русата жена бе сигурна, че ще рухне върху главата си, но протегнатите ръце на Флангърс намериха нейните.

Без никакво усилие той пое тежестта ѝ и я отпусна на земята. Сетне взе фенера и продължи да напредва сред образувалите се стъпала.

— Няма ли да помогнеш на Мас? — прошепна тя.

— Да си троши проклетата глава.

— Не харесваш нашия осведомител?

— Нещо у него ме притеснява — почти беззвучно заяви Флангърс.

Иризис погледна назад, само че шпионинът вече стоеше на крака под дупката, сякаш бе прелетял. Мас изтупа дрехите си и пое напред, вземайки фенера.

— Той е странен — тихо каза Иризис. — Работата му е винаги съвършена, но няма нито един приятел, ако не броиш Флид. Храни се сам и дори спи сам, ако изобщо спи.