Читать «Скрутатор» онлайн - страница 43

— Какво да осъзнава? — попита Ниш, борещ се с комата. Брашното бе смляно изключително едро, много от зърната бяха цели. Механикът изплю едно особено едро зърно, което се оказа камъче.

— Че тази постъпка прави Джал-Ниш недостоен за скрутаторската длъжност и Гор за председателската. Онзи, който поставя амбицията пред всичко останало, никога не би работил за общото благо. А човек, който изисква подобни дела, не е годен дори за длъжността на осведомител, да не говорим за скрутатор. Гор и Съветът му трябва да бъдат свалени.

С пукот кратунката се пръсна под натиска на Флид и го оплиска. Той долепи устни до счупеното гърло и я пресуши, сетне я захвърли в калта.

С печална усмивка той заговори отново, дори още по-тихо, за да не бъде чут:

— Може да ти се струва смешно, че един роб замисля да срине скрутаторите. Но аз се заклевам, че ще го сторя, каквото и да ми струва. Това чудовищно обединение трябва да бъде заличено от лицето на земята.

— Включително баща ми?

Ниш така и не можеше да мисли за мъст. Чувстваше единствено празно удивление, че баща му е могъл да му причини подобно нещо.

— Особено Джал-Ниш.

Седем

В паниката след избухването на възловата точка и последвалото аварийно приземяване насред бойното поле всички побягнаха, за да се спасят. Никой не забеляза, че малката Юлия не е сред тях.

Юлия толкова се бе разсърдила на Флид и Иризис, че бе останала скрита. Скрутаторът я бе убедил да помага с думите, че е открил отдавна изгубения ѝ близнак. Но това се бе оказало лъжа. Ксервиш не бе имал никаква представа къде е Мюли.

Когато вибрациите от експлозията бяха утихнали достатъчно, за да ѝ позволят да разгърне решетката си — мисловната матрица, в която Юлия подреждаше уникалното си усещане за света — наоколо вече гъмжеше от лиринкси. Огромни лиринкси с окървавени нокти и парчета месо и кожа между зъбите. Юлия сподави вика си, скочи на земята и се затича след Флид. По-добре при него, отколкото сред ноктестите. Но тогава яркото слънце се вряза право в очите ѝ. Прикрила лице, дребната жена се затича обратно в гондолата на въздухоплава, само че не можа да открие маската или очилата си. Без тях на дневна светлина тя ставаше безсилна. Едва след опипването на палубата тя осъзна, че е останала напълно сама.

— Почакайте — започна да вие тя, но отчаяният ѝ вик я задави. Въпреки че Флид я бе излъгал, въпреки че Иризис също я бе разочаровала, сред този кошмар на кръв Юлия не можеше да се оправи без тях. — Почакайте! — извика дребната жена.

Сред бойните викове на лиринксите, кънтежа на метал, фученето на копия и камъни и предсмъртните писъци бе невъзможно да се чуе нещо.

Ушите я боляха. Дори и след натъпкването им с кал те пак долавяха всеобщия грохот.

Зачервените ѝ очи сълзяха неспирно. Тя бе принудена да остане във въздухоплава. Юлия започна да търси Иризис и Ксервиш Флид в решетката си. Тъй като и двамата владееха Тайното изкуство, откриването им нямаше да я затрудни. Но те се намираха далече и сред хилядите лиринкси Юлия не можеше да ги отличи. В модела ѝ бяха изникнали и приспособленията, захранвани от Изкуството. Само онези прибори, способни да съхраняват енергия, работеха. Всичко, разчитащо на пряко захранване от полето, бе угаснало.