Читать «Скрутатор» онлайн - страница 41

— Защо направихте това? — промърмори той, опипвайки сцепената си устна. Два от зъбите му се клатеха, трети бе отчупен.

— Изпълнявай дълга си като мъж и не хленчи! — тросна се Флид. — Очаквах повече от теб, Ниш.

— Но ние сме роби! — възкликна механикът.

— Да. И пак вършим жизненоважна работа. Нито за миг не забравяй, че съдбата на човечеството може да зависи от тези кланкери.

Ниш замълча. Естествено, скрутаторът (Крил-Ниш не можеше да спре да мисли за Флид по такъв начин) нямаше да забрави главната цел. А механикът не можеше да стори това и се чувстваше отвратително. Оцеляването на вида му висеше на косъм, но това не значеше нищо за самия него. Той бе потънал в собствените си неволи.

Крил-Ниш опита да промени това, напомняйки си, че е себичен, жалък червей. Направи нещо с живота си Ниш. Дай най-доброто от себе си, пък дори и като роб.

Беше невъзможно. Бе паднал от прекалено високо. Довчера той бе представлявал част от заможен и могъщ род. Сега бе изгубил всичко, включително мястото си в семейните Истории. Някога бе разполагал с достойна професия, сега бе презрян. Някога бе имал баща, сега си нямаше нищо. Той самият представляваше едно нищо.

Спряха малко преди зазоряване. Грохналият Ниш рухна в калта и заспа на място — благословена празнота, макар че тя не трая дълго.

Той сънува, че е заел почетно място на някаква трапеза, облечен в одежда, по която блестяха златни нишки. Прекрасна млада жена седеше до лявото му коляно, а още по-красива дама заемаше дясната му страна. Всички сътрапезници внимателно и с почит слушаха думите му. Когато Ниш приключи и се поклони, хората започнаха да викат одобрително, а първите блюда вече биваха внасяни — огромни подноси с печено месо.

Механикът се събуди със слюнка в устата: прекрасният аромат все още го обгръщаше. Той отвори очи, осъзна мястото си и заплака. Целият беше покрит със зловонна кал. Нямаше трапеза, нямаше красиви дами и почтително заслушани хора. Най-съкрушително бе осъзнаването на изкусителната миризма — тя идваше откъм купчините мъртъвци. Изглежда Ниш бе стигнал самото дъно на падението си: точеше лиги над собствените си сънародници.

— Не — простена той и отново се отпусна на земята.

Флид го издигна и обърса лицето му с мазолестата си ръка. Ниш се отдръпна, очаквайки отново да бъде ударен.

— Какво има? — попита Ксервиш, загледан в надзирателя.

— Някога имах всичко, а сега го изгубих. Не, не го изгубих, а го захвърлих. Аз съм безполезен. И миризмата на труповете бе започнала да ми се струва изкусителна. Точа лиги над човешко месо.

Флид го наблюдава известно време, преди да отговори:

— И с мен е така. Напълно нормално е. Това не те прави по-жалък в очите ми.

— Вие сте роб, сър. Мнението ви е без значение.

Ксервиш стисна юмрук, но след миг разтвори пръсти и отпусна ръка, очевидно измъчван от съмнения.

— Ти направи множество добри неща, Ниш. Успя да предразположиш малката Юлия, с която никой досега не бе успявал да се разбере. Измисли въздухоплавите, без които войната може би вече щеше да е изгубена. Отлетя с балон чак до Тиртракс, за да откриеш Тиан. Ако не беше срещнал надвишаваща способностите ти сила, щеше да доведеш занаятчията обратно. Успя да убиеш и нилатла, което само по себе си е постижение, достойно за половин страница от Историите. Спасил си хиляди в онзи бежански лагер. Ако не е било предупреждението ти, всички те са щели да нахранят лиринксите.