Читать «Скрутатор» онлайн - страница 44

Юлия се чувстваше изоставена. Това не беше ново усещане — бе ѝ се случвало през целия живот. Но какво щеше да направи сега? Сама тя не можеше да оцелее. Ами малкият нашественик, който растеше вътре в нея? Тя изпитваше привързаност към бебето, защото двамата с Ниш го бяха създали заедно, но понякога го мразеше. Някой ден то също щеше да я изостави.

Сражението ставаше все по-ужасяващо и принуди Юлия да изключи решетката си. Тя не понасяше никакво насилие. Войната представляваше пресъздаден кошмар, с който дребната жена не знаеше какво да прави.

Оставаше ѝ едно-единствено нещо и тя го стори — пролази в най-отдалеченото и тъмно ъгълче, сви се на кълбо и едно след друго изключи сетивата си. Светът изчезна.

Цял ден битката кипя около нея. На няколко пъти разбилият се въздухоплав бе блъснат от тичащи лиринкси — достатъчно силно, за да разтресе крехката рамка. Веднъж във вътрешността му се бе разразила и кратка битка: четирима войници бяха последвали ранен лиринкс, за да го насекат. Хора и лиринкси умираха от лявата страна, после и зад машината. Юлия не усещаше нищо от това.

Жаждата я събуди привечер. С плавно движение тя се изправи и отвори гуреливи очи. Около нея цареше бъркотия. При преобръщането си въздухоплавът бе разпръснал съдове, храна и бутилки. С помощта на очукано канче Юлия загреба вода от една бъчва и я изпи, мръщейки се на неприятния металически вкус. Откри сушени плодове, корав хляб и парче сирене, напукало се под горещината на деня. Тази храна я устройваше отлично, защото повишената сетивна чувствителност превръщаше острите вкусове в мъчение.

Юлия седна на пода и започна да гризе сиренето, като същевременно се опитваше да осъзнае какво се случва около нея. С помощта на решетката си тя разбра, че сраженията са утихнали. Долитаха единствено стенанията на ранените и пропукването на огньове. Миризмата на кръв, екскременти и гниеща плът я отвращаваха.

В човешкия лагер и в този на аахимите пламтяха огньове. Сред лиринкските позиции бе тъмно — те не се нуждаеха от светлина. А в далечината Юлия можеше да види — и почувства с всичките си сетива — злото проблясване на експлодиралата възлова точка. Тя все още бе нагорещена, обградена от зловонни пари и бълваше нажежена скала по подобие на вулкан. Излъчванията бяха изчезнали, но Юлия усещаше, че там все още има нещо.

Тя отново потърси Иризис и Ксервиш Флид, но не ги откри. Имаше прекалено много мистици и устройства. Гъстото им разположение се сля в решетката ѝ. Юлия копнееше и за Ниш, но него не потърси — той не притежаваше талант за Изкуството и не би изникнал.

Но една светлинка се отличаваше веднага сред останалите. Юлия я разпозна веднага: това бе сиянието на амплимета, преплетено с друга, по-малка точка, указваща Тиан. Тъй като ги бе търсила месеци наред, дребната жена можеше да ги различи веднага.