Читать «Скрутатор» онлайн - страница 40

— Съветвам те да изядеш всяка хапка, а после да оближеш чашата.

— Отвратително е!

— Така е, но не можеш да работиш без храна. А ако не можеш да дърпаш, надзирателят ще те скълца с камшика си и ще накара робите да извлачат кланкера над теб.

— Щом това е оставащият ми живот, краят му само ще ме радва — промърмори Ниш.

Флид сви рамене и приседна, правейки напразен опит да се настани по-удобно сред ремъците. Той престана да обръща внимание на Ниш и насочи всичките си мисли към храната. Ядеше бавно, насочил цялото си съзнание към всяка хапка, а после отопи канчето с коричка от хляба.

— Ако няма да ядеш, дай дажбата насам — каза Ксервиш.

Механикът безмълвно му подаде канчето. Дори и да му бяха връчили деликатес, пак не би могъл да помисли за храна.

— По-добре си почини — продължи Флид. — След няколко часа ще ни подкарат отново.

— Но сега е още тъмно.

— Достатъчно светло ще стане, когато започнат да изгарят телата.

След няколко часа мъчението наистина започна отново, само че този път бе още по-лошо. Бойното поле бе обсипано с клади, изгарящи човешки и лиринкски трупове. Тяхната светлина се оказваше достатъчна, за да може надзирателят да си избира жертви, но не и за да предостави точност на ударите му. Замах, предназначен за гърба на Ксервиш Флид, се уви около приведената глава на Ниш и го удари с такава сила по веждата, че той изпищя.

— Смрадлив мелез, ще те… — поде той, когато болката поотмина достатъчно, за да позволи членоразделност.

Мърлява ръка го удари през устата, секвайки думите му.

— Мълчи — процеди Флид в ухото му. — Каквото и да правят, не реагирай по никакъв начин. Просто продължавай да дърпаш.

Ниш рязко тласна ремъците.

— Тази свиня едва не ми извади окото.

— Ако го нападнеш, той с удоволствие би ти извадил и другото. И то по начин, който няма да забравиш никога.

— Искам да умра!

— Няма да имаш този късмет. Тук сме, за да страдаме. И докато сме още живи, това ще правим.

— И това не изглежда да ви притеснява.

Флид се напрегна, изсумтявайки от напрежение.

— Аз също изпитвам болка, Ниш, като всеки друг. Просто съм се научил да не го показвам.

Крил-Ниш предполагаше, че това е истина. Цялото тяло на бившия скрутатор бе покрито с ужасяващи белези, а движенията му загатваха за момент, в който не е притежавал здрава кост. Носеха се слухове, че на младини Флид е бил измъчван от Съвета заради някакво неизяснено провинение.

— Няма да издържа още дълго — простена Ниш. — При всяка крачка имам усещането, че краката ми ще се разцепят.

— Ще се изненадаш колко може да понесе човешкото тяло — каза Флид. — Предстоят ти още месеци робство.

— Тогава ще се самоубия.

Юмрукът на Флид изникна от тъмното, стовари се върху брадичката на Ниш и го повали назад. С падането си механикът повали следващата двойка роби. На свой ред те повалиха онези зад тях. Всички спряха.

Надзирателят дотича и започна да раздава удари на всички. Робите трескаво се раздвижиха, за да продължат, но трябваше да минат десет минути, преди тегленето да бъде възобновено. Ниш също бе здравата нашибан, но не повече от полагащото му се.