Читать «Скрутатор» онлайн - страница 36

Двамата минаха покрай Минис, който бе освободил ръцете си. Той печално се вторачи в Тиан.

— Минис! — изрева Витис, развял одеяния. — Ти си жив.

— Да, приемни татко.

— Спри я!

Минис изглеждаше на път да се разплаче.

— Не, приемни татко, не мога! — извика той и се хвърли по лице в тревата.

Весил на сляпо се поклащаше. Възпалените му очи продължаваха да сълзят. Той рязко се огледа и отново се затича — обратно към Снизорт.

— Не, Весил, не натам! — извика Тиан.

Той безпомощно завъртя глава, видимо неспособен да различи нещо. Витис тичаше към тях, но скрутаторите щяха да пристигнат първи.

Във всеобщото объркване Ниш бе помислил, че Весил се кани да отвлече Тиан.

— Никъде няма да я водиш! — изрева той и се хвърли във въздуха. Рамото му блъсна прасците на наставника, който рухна, изпускайки Тиан.

Тази намеса се оказа решаваща. Само след няколко крачки Витис вече ги бе настигнал. С една ръка той сграбчи Тиан, а с другата изтегли меча си. Тя започна да се мята, само че аахимът силно я притисна към себе си.

— Стойте настрана! — изкрещя Витис към човеците. — Тиан открадна нещо, което ми принадлежи, и аз възнамерявам да си го върна.

Останалите аахими също дотичаха и го обградиха.

Войниците спряха, също извадили оръжия. Редиците им се разделиха, за да пропуснат няколко черни роби. Сред последните веднага се набиваха на очи притежателят на едра мечешка фигура и нисък еднорък човек с лице, покрито от платинена маска.

— Аз съм Гор — представи се едрият. — Председател на Съвета на скрутаторите. Дайте ми занаятчията, лорд Витис.

— По-скоро бих поел на война срещу цялото човечество — просъска Витис.

Междувременно бяха дотичали и още аахими — бройката им вече надхвърляше тази на човеците. Поне конструктът гореше, което предоставяше мъничка утеха на Тиан. Разнесе се взрив, разпратил парчета метал във въздуха. Тайната на полета — диамантите и карбоновите нишки — щеше да погине в огъня. Знаеха само Малиен и самата Тиан. Но дали тя щеше да съумее да опази тайната от Витис?

Гор повдигна юмрука си, направи крачка напред, сетне спря.

Тиан остана да трепери в ръката на Витис, но скрутаторите не събраха смелостта да го нападнат. Аахимският предводител презрително се извъртя и се отправи обратно към лагера си.

Шест

Ниш бе допуснал ужасна грешка, която този път нямаше да остане скрита. Какво го беше прихванало да си мисли, че онзи отвлича Тиан? Механикът се изправи на колене.

— Не, не ставай — каза главен скрутатор Гор и с лъскавия си ботуш го притисна обратно в земята. — Остани да лежиш в калта при останалите червеи. Кой си ти, предателю на цялото човечество?

Край Гор стоеше Джал-Ниш. Макар бившият перквизитор да изглеждаше много променен и Ниш да не го бе виждал с маската, механикът все пак го разпозна. Малката част от лицето на баща му бе побеляла, но единственото око бе кървавочервено.

— Този червей, сър — процеди Джал-Ниш Хлар, — е Крил-Ниш Хлар, собственият ми син. Отдавна го смятах за мъртъв. Сега ми се иска никога да не се беше раждал.

— На мен също, временен скрутатор Хлар. Но след като той е твой син, а самият ти така копнееш да получиш място сред Съвета на скрутаторите, искам от теб да докажеш, че си достоен за това. Избери подобаващо наказание за това същество.