Читать «Скрутатор» онлайн - страница 35

От дясната страна се издигаше лагерът на човешката войска. Централата им бе разположена върху плосък хълм. От лявата, малко по-близо, Тиан различи седмоъгълното построение на аахимите. Край него лежаха хиляди неподвижни конструкти. Натам тя в никакъв случай нямаше да поеме.

Бял дим се издигаше откъм долното ниво. Весил извика нещо, което тя не можа да чуе сред долитащите писъци и викове.

— Тиан — извика отново Весил. — Избухна пожар! Приземявай се, където и да е!

По-добре човечеството да се сдобиеше с тайната на полета, отколкото аахимите. Занаятчията прекъсна притока на енергия и зави надясно. Воят утихна. Конструктът се блъсна в земята, подскочи като хвърлен над водата камък, отново подскочи и се плъзна по тревата, преди да се удари в една скала и да спре наклонен.

При сблъсъка Тиан си блъсна главата. Замаяна, тя остана вкопчена в навигационния ствол. Намиращите се долу трескаво се изкачваха по стълбата.

— Всички навън! — извика Весил.

Тиан рязко освободи амплимета, грабна го и се издърпа през люка, където се претърколи на земята. Долната част на конструкта сигурно бе нажежена до червено — горещината бе осезаема. Освен това тревата започна да дими, а сетне пламна.

Още двама души изникнаха през отвора, превити от кашлица. Те бяха от робите, Тиан не знаеше имената им. Последва ги Триор, все още вързана и със запушена уста, още двама роби, сетне Минис, влачещ пети човек. Ниш, чиито ръце бяха свободни, изпълзя последен. Той развърза Триор и се зае да извлича останалите от огъня. Пламъкът бързо се разпростираше сред тревата. Самият конструкт също започваше да се обгръща в пламъци. Къде ли беше Весил?

Стори ѝ се, че различава нечии очертания сред белия дим, бълващ през отвора на люка.

— Весил! — извика тя.

Тиан пролази обратно до конструкта и надникна вътре. Една от робините лежеше в безсъзнание пред люка, а зад нея Весил се опитваше да я изтласка.

Тиан грабна жената и я издърпа. Двете рухнаха на поляната. Весил на свой ред се стовари до тях. Той бе започнал да кашля кръв.

— Тревата гори — каза Тиан. — Трябва да се махаме.

Триор отпуши устата си и отнесе припадналата робиня.

Със сълзящи очи Весил се изправи.

— Добре съм — дрезгаво каза той, сетне вдигна Тиан и се затича.

Сега занаятчията можа да види втурналите се към тях войници. Зад тях се виждаха офицери, а също и фигури в тъмни роби — скрутатори.

От лявата страна, по-близо, неколцина аахими тичаха към нея, предвождани от Витис. Дори и от това разстояние Тиан ясно можеше да различи гнева върху лицето му. Тя неволно възкликна.

— Какво има? — каза Весил.

— Този аахим е най-големият ми враг.

— В такъв случай не бива да достига до теб.

Със залитане той пое към човешкия лагер. Тиан отново погледна към приближаващите аахими. Те щяха да ги настигнат почти едновременно с човеците.