Читать «Скрутатор» онлайн - страница 3

— Аз съм Иризис — представи се тя и подаде ръка на войника.

— Предполагам, че не си тукашен, Флангърс? — попита скрутаторът. В момента бяха започнали да се изкачват по хълма.

Запитаният поклати глава. Той имаше сиви очи и руса коса, волева брадичка и загоряло лице. Не беше много висок или мускулест, но силата личеше във всяко движение на жилавото му тяло.

— Туркадец съм — отвърна той, загледан в две тела, около които се стелеха рояци мухи.

— Бежанец? — продължи Флид. Туркад, най-големият и най-стар град в западните земи, бе паднал преди две години, с което целият остров Мелдорин бе преминал под контрола на лиринксите.

— Не. Присъединих се към армията, когато навърших шестнадесет. Това беше преди шест години.

— Участвал ли си в много сражения преди Плаймс?

Флангърс изреди половин дузина позиции.

— Прекалено много са, за да си ги спомням всичките.

— Трябва да си отличен стрелец, щом си оцелял подобно нещо — отбеляза Иризис.

— Или късметлия — добави Флид, който в следващия момент се подхлъзна. — Аз самият не бих отказал малко късмет.

Флангърс не му позволи да падне.

— Моят късмет свърши днес. Никога преди не бях изгубвал оператор. — Думите му не съдържаха гняв или огорчение. — С нас е свършено, сър. Това е краят.

— Ти си герой, Флангърс. Не бива да говориш така.

— Виждал съм как измират цели народи, сър. Древните чудеса на родината ми вече са погубени, милионите, които живееха там, сега са мъртви или са пръснати из света. Дори Туркад, най-великият град в цял Сантенар, е разрушен. Няма надежда. Врагът ще погълне всички ни. — Той потръпна от ужас. — Дори децата ни не ще бъдат пощадени.

— Известно ли ти е наказанието за пораженчество, войнико?

— За много от обикновените хора смъртта в ръцете на скрутаторите е за предпочитане пред разкъсването от лиринкс.

— Ти си отчаян, а все пак продължаваш да се сражаваш.

— Дългът е всичко за мен, сър.

— Тогава черпи сили от дълга си. Би ли ми подал ръка?

Флангърс хвана скрутатора над лакътя и му помогна да преодолее последния участък преди върха на хълма. Там Флид придърпа спътницата си встрани.

— Ами ти, Иризис? Ти също ли си отчаяна?

— Не.

— Защо?

— Защото зная, че вие ще намерите начин да ни спасите.

— Внимавай в какво се уповаваш. Аз съм просто човек. Податлив съм на провал и смърт досущ като останалите.

— Но вие няма да се провалите. Зная, че ще успеете, сър.

Той не отговори.

— Сър, какво има?

— Думите на Флангърс ме разтърсиха, Иризис. Сега хората виждат в смъртта единственото си спасение. Отчаянието ще ни надвие далеч по-бързо от враговете. Как бих могъл да се боря с подобно нещо?

— Чрез някакъв дързък ход, с удивителна победа.

— Ще е нужно неземно чудо, за да ни спаси.

— Тогава се хващайте на работа — отвърна тя. — Всички разчитаме на вас, сър, не бива да се проваляте.

Върхът на хълма бе почти идеално равен, разчистен и зает от командната шатра, разположена в центъра му. Обграждаха я други, по-малки палатки. Стоящите на пост войници отдръпнаха копия, за да им позволят да минат. Зад тях стояха арбалетчици със заредени оръжия — вражеските пълководци бяха любима цел на лиринксите.