Читать «Скрутатор» онлайн - страница 6

Той повдигна очи към нея. Двамата с генерал Там се бяха надвесили над картата и планираха отстъплението, местейки позиционни маркери. Писарите отбелязваха нарежданията и ги предаваха на изчакващите отвън вестоносци.

— Остави ме — изръмжа той. — Това не може да чака.

— Елате навън, бързо! Няма да повярвате.

Флид я изгледа изпод слятата си вежда. Изглежда лицето ѝ го убеди във важността на случващото се, защото скрутаторът остави фигурката, която държеше, и с рачешката си походка се отправи към изхода.

Тя го повлече към задната част на палатките.

— Погледнете!

Очертанията над протегнатата ѝ ръка бяха очевидни.

— Въздухоплави! — каза Флид. — Ето какво е замислял Съветът.

— Всяко подкрепление е добре дошло — каза Там, изниквайки сред тях. — Макар че дванадесет въздухоплава не могат да ни помогнат с много.

— Да изчакаме и да видим — рече скрутаторът. — Ще спретнеш ли някаква закуска, Иризис?

След двадесет минути въздухоплавите прелитаха над бойното поле. Те се движеха в идеална формация от три реда и направиха една обиколка около полесражението, където битката спря: човеци, аахими и лиринкси изчакваха, за да видят какво ще последва. Тъй като бяха леки, въздухоплавите можеха да се захранват с енергия от далечно поле.

— Изглежда имат някакъв план — каза Иризис, поглъщайки комат черен хляб. Той бе военна дажба и изключително безвкусен, само че гладът ѝ не проявяваше претенции.

През цялата си обиколка машините бяха запазили формацията си.

— Почти изглежда… че ги направлява един ум. — Флид режеше парчета зелено сирене и по две наведнъж ги блъскаше в устата си. — Макар това да не е възможно.

Флангърс се приближи към тях, отпуснал ръка върху дръжката на меча си.

— По-добре да внимават.

Двамата лиринкси, кръжащи над бойното поле, се отправяха към летящите машини. Единият рязко се понесе към лявата страна, а вторият се насочи към най-десния въздухоплав на горния ред. Атаката им бе координирана, за да достигнат целите си по едно и също време. А въздухоплавите бяха страшно уязвими. Един удар на лиринкски нокът бе достатъчен, за да разкъса торбата с газ. Въпросната торба затрудняваше и отблъскването на нападения, спускащи се директно над въздухоплава.

Машините леко се разместиха. Точно преди по-горният лиринкс да достигне целта си, от тях пламна блясък, който обгърна създанието. Със сгърчени криле то полетя надолу, където изчезна зад хребета на един хълм.

— Какво беше това? — попита Иризис.

— Нямам представа — отвърна скрутаторът.

Другият лиринкс приключи маневрата си и се озова край платнището на целта си. Той замахна, но ноктите му не успяха да разсекат плата, защото изблик светлина полетя насреща му. Създанието се преобърна във въздуха и също се понесе към земята. Някъде по средата на падането си то се опомни и отново разпери криле. Само че беше прекалено късно — скоростта, с която се блъсна в червенеещата кал, надали бе оставила здрава кост в тялото му.

— Не усещам Изкуството — объркано каза Флид. — Какво правят скрутаторите?

Долу битката не бе възобновена. Машините се върнаха в предишната си формация, увиснали над бранното поле. Роторите им се въртяха съвсем леко, за да ги задържат на едно място.