Читать «Скрутатор» онлайн - страница 2

Врагът се стовари тежко в калта, оплисквайки и двамата. Флид дори не се обърна назад.

— Къде сте научили това, Ксервиш? — попита Иризис. Скрутаторът бе дребен и слабоват на вид мъж над средна възраст. И друг път Иризис го бе виждала да се сражава, но не и с подобна смъртоносна ефикасност като в миналия ден.

— Скрутаторите получават най-доброто от всичко, така че бях обучаван от експерт. И все пак този удар не би имал успех срещу здрав лиринкс.

Прекосиха край два кланкера — осмокраки механични чудовища, достатъчно големи, за да позволят пренасянето на десет войници и оборудването им. Лявата машина изглеждаше невредима, но същото не важеше за екипажа ѝ: върху копиемета се бе облегнал безглав труп, друго тяло лежеше край катапулта. Изчезването на полето бе превърнало кланкерите в купчини безполезен метал.

Самотен стрелец стоеше зад заредения копиемет на дясната машина, насочил оръжието към бойното поле. Той стреля. Тежкият снаряд полетя — прекалено бързо, за да бъде проследен — и приключи полета си право в гърдите на далечен лиринкс.

— Добър изстрел — отбеляза вървешком скрутаторът.

Войникът поклати глава:

— Но не достатъчно добър, за да ни спаси. — Той скочи на земята. — Това бе последното ми копие.

— Къде е операторът ти?

— Мъртъв.

— Бива ли те на земята?

Войникът разгърна едната страна на жакета си. Иризис долови сребърен отблясък.

А скрутаторът се закова на място.

— Заслужил си това с меча си?

— И с дълъг нож, сър. В битката при Плаймс преди две години.

— Имам нужда от подобен човек. Намери си оръжие и идвай с нас.

Иризис остана смаяна. Флид бе известен с решителността си, но никога досега не бе избирал да прояви доверие към някого толкова бързо.

— Надявам се, че умеете да преценявате хората — тихо каза тя, когато отново поеха сред калта.

— Избрах теб, нали?

— Това имах предвид. — Тя се усмихна широко. Покриващите я кал и кръв не можеха да прикрият красотата на фигурата ѝ.

— Изглежда не си видяла.

— Значката ли? Не, не можах.

— Това не беше значка, а Звезда за храброст. Малцина са онези, които получават този орден приживе.

В един хлътнал участък край тях лежеше главата на войник, вторачена право в тях. Иризис се извърна. През изминалия ден бе видяла хиляди подобни гледки, но пак не би могла да свикне.

— Случайно името ти да е Флангърс? — попита Флид.

— Точно така, сър. Откъде знаете?

— От мен се очаква да зная имената на героите. Знаеш ли кой съм аз?

— Разбира се. Вие сте народният скрутатор.

— Това пък откъде е дошло? — възкликна Ксервиш.

— Не мога да кажа, сър — рече Флангърс. — Войниците винаги са ви наричали така.

— Непочтителни глупаци — изръмжа скрутаторът. — Ще видим дали ще са толкова остроумни, след като наредя няколко роти да бъдат нашибани с камшик.

Но в очите му личеше блясък и войникът видя.

Иризис се засмя. Флид обичаше да притежава пълна информация за всичко. Рядка гледка беше да го видиш изненадан.