Читать «Скрутатор» онлайн - страница 101

— Няколко жени от Първия клан са сключили брачен съюз в другите кланове. Те ще се приберат. Дългът към клана надвишава всички останали отговорности.

— Готов си да разбиваш семейства и разделяш любими, за да отложиш неизбежното? — Триор заскърца със зъби от гняв. — С това ще постигнеш единствено междуособица. Повярвай ми, клан Натаз е готов…

— Дори и това няма да ме спре…

— Достатъчно! — просъска Юриен. Останалите двама утихнаха. — Съществува дълг, който се простира дори над клановете. Това е дългът към нашия вид. Ние сме последните аахими. Не броя онези мелези, живели на Сантенар, които нямат представа какво е да си аахим. С всеки ден от тази война бройката ни намалява. Ако искаме да оцелеем, трябва най-напред да мислим за вида си. Това ясно ли е?

Старицата се втренчи с поглед, който не допускаше оспорване.

Триор сведе тъмните си къдрици. Витис кимна рязко.

— Амплиметът е изключително могъщ — продължи Юриен, — но не мога да одобря употребата му. Помните ли съдбата на клетия Лутис?

— Тази горчива орис е останала вдълбана в сърцето ми — отвърна Триор, — макар събитието да се е случило преди цяла вечност.

— Ще трябва да изоставим конструктите си — изрече старицата. — Прекалено голям е рискът да останем тук, беззащитни. Утре ще се отправим на юг, за да се срещнем с другарите си в лагера край Госпет.

— Без конструктите ще умрем от глад — обяви Витис след известна пауза. — Тази земя е толкова оглозгана, че и скакалците биха погинали.

— Не можем да сторим нищо за тукашните машини — каза Юриен. — В Госпет имаме още пет хиляди, още известна бройка са разпръснати.

— Мога да ги спася с помощта на амплимета — настоя Витис.

— Не! В миналото множество аахими са измирали, покварени до същината си от тези кристали. Мнозина други са копнеели за бърза смърт. Лутис, ако си спомням добре, е останал да живее осемдесет години след… инцидента. И всяка минута от тези осемдесет години е била изпълнена с неописуеми страдания.

— Изслушай ме, Юриен. Ще трябва да поемем риска. Но не е нужно да рискуваме себе си — продължи той още по-тихо, почти недоловимо за слуха на Тиан. — Защо да не използваме нея? — Предводителят леко кимна към занаятчията. — Тя го е използвала в продължение на месеци. И, ако я наблюдаваме внимателно, може да узнаем повече за онзи Възлерегулатор, ако въобще има такъв.

— Мислиш, че тя лъже?

— Мисля, че е луда. Тя чува гласове, Юриен.

— Започнала е да ги чува след допира си до кристала.

— И така да е. Какво мислиш за предложението ми?

— Ще ти дам отговора си на сутринта, Витис, но те предупреждавам още сега: аз съм против използването на амплимета. Много добре знаеш защо.

— Да. Тогава ще се видим сутринта. — Той се приближи до Тиан. — Утре може и да ти намеря приложение. За тази вечер си свободна да се завърнеш при пазещите те кучета. Изчакай тук.

Той излезе, викайки някакъв слуга.

Шестнадесет

Черните въздухоплави бързо набраха височина и се понесоха след тях. Обхваната от предчувствие за предстояща гибел, Иризис не можеше да откъсне очи от тях.