Читать «Сирените на Холивуд» онлайн - страница 11

Бързо се съблече и влезе под душа. Минути по-късно вече закопчаваше синята си копринена блуза. Отначало беше решила да си обуе джинсите, но после прецени, че те не са особено подходящи за тази вечер и избра импримената пола-портфейл в тъмносиньо и бледожълто. Погледна се в огледалото: висок, стегнат бюст — като на Ким Новак, както се пошегува веднъж Рубънс; тънка талия, дълги като на танцьорка крака.

Потегли със сребристия мерцедес в нощта, бавно взе тесния завой, после натисна педала на газта. Вятърът развяваше косата й, размазаните от мъглата светлини в ниското сякаш й намигаха през пробягващите край нея шубраци, черни като небето.

Моторът на колата туптеше с ритъма на сърце. Отмина висока стена от камък и бетон, която върна в носа й острия мирис на бензин и удави уханието на храстите. Това й напомни за улиците на Ню Йорк, боботещи и опиянени от живот, необуздано насочени напред, величествени в своята суровост.

В съзнанието й като странно, смущаващо ехо се върна онзи период от живота й, когато нямаше нищо свое, никого, към когото да се обърне. Сама, изпълнена със страхове и потиснат гняв, беше дошла до заключението, че единственият начин да оцелее, е като излезе на улицата; само там хората се отнасяха с нея като с личност, която мисли, чувства и живее като самостоятелно, отделно човешко същество.

Пак я обзе старият копнеж по Бейба и по бузите й отново потекоха сълзи. Недей, забрани си тя наум. Вече си била по този път и знаеш докъде води той. Потрепери. Почти съм на ръба на пропастта. Мариън ме тласка към дълбини, достатъчно плашещи, дори и Марк да не беше взривил връзката ни пред очите ми. Проклет да бъде! Чувстваше се като изтръгната от корена си и преместена на друго място; от друга планета да идваше, разкошните къщи, прелитащи край нея, щяха да й се сторят по-малко чужди.

Избърса очи, превключи на втора скорост и усети как мерцедесът дръпна и плавно взе острия завой. Започна да се надига мъгла и да я обгръща като призрачно було. Изведнъж я обхвана ужас — имаше чувството, че светът се изпълва с пустота, огромна като празнотата в душата й.

С мъчителен стон се наведе напред, включи касетофона и усили звука докрай. Разнесе се електрическият пулс на „Хартбийтс“: острото стакато на барабаните на фона на ръмжащата бас китара, съпровождаща сърдития глас на Крис, гърмеше от тонколоните като изстрели.

„Дълго време се опитвах да те величая, да те проваля, болка да ти причиня, да те уязвя, знаеш, че ще те намеря, където и да си…“

Даяна отметна глава назад и вятърът развя косите й, откривайки цялото лице. Устните й оголиха зъбите под напора на вятъра и поне в този миг и се искаше да не размишлявала просто да се остави на музиката да я грабне подобно на течение, което тегли навътре в морето…

Синьо-лимонената полусфера на Лос Анджелис пулсираше под тежкия смог в подножието на хълма като дълбоко заровена душа, която се опитва да се освободи от мъчителната прегръдка на града.