Читать «Синовете на Спарта» онлайн - страница 41

— Мисля, че мога. Познавам хора, които със сигурност имат списъци на мъжете, които са обучавали. Разбира се, някои от тях сигурно са на поход или пък вече не ходят на походи. Две хиляди не е кой знае колко много.

И погледна принца, а после Клеарх. Имаше нещо странно, макар че Проксен не можеше да каже какво точно. Гръцките войници се ценяха по целия свят заради уменията си. Продаваха услугите си като наемници на висока цена. Въпреки това Проксен усещаше, че нещо не е наред. Инстинктът му подсказваше да откаже предложението, но от друга страна, Кир му беше предложил цяло състояние.

— Само за една година ли искаш хората ми? Колкото да разчистят хълмовете от племената?

— Така, сякаш никога не ги е имало — отвърна Кир.

Клеарх забеляза, че очите му са широко отворени. Кир като че ли желаеше Проксен да приеме.

Той потърка четината по изсечената си брадичка и каза:

— Разбира се, ще трябва да им платя предварително като израз на добра воля.

— Както желаеш — отвърна Кир. — Ще те запозная с помощника ми Парвиз. Той ще уреди първото плащане и всичко друго, което трябва. Подготви добре хората си. Направи ги като бръснач, способен да обръсне космите на ръката ми, и ще съм ти благодарен.

— И после ще потеглим срещу онези писиди? На юг?

— И после ще ми докладваш, че сте готови! Може да поискам да видя хората ти строени пред мен, преди да потеглят на поход, дълъг хиляда мили.

— Разбирам. За мен е чест, че ми се доверяваш. И че Клеарх ме е препоръчал, макар да не сме се виждали от десет години. Няма да ви разочаровам. От този момент нататък служа на трона на Персия.

— Служиш на Кир — каза Клеарх.

Гръцкият генерал — тъкмо коленичеше — попита:

— Не е ли едно и също?

Кир се разсмя, макар че в момента му идеше да удуши спартанеца.

— Брат ми е царят! — каза той. — От осем години командвам всеки негов войник от Сарди до Индия. Разбира се, че е едно и също.

Коленичилият мъж се изправи преди да е получил разрешение и Кир се намръщи. Гърците никога не показваха подобаващо покорството си и не се просваха пред него на земята. Разбираше, че са си просто такива, но като човек, израснал в дворците на Персия, поведението им го дразнеше.

След като Проксен си отиде, Кир се обърна към другия мъж, който не бе казал нито дума досега, а само гледаше.

— Малко съм уморен — каза Кир, без да се обръща към никого.

На мига се появи колона слуги: донесоха маса и столове и наредиха чаши. Поднесоха и храна. Кир посегна към маслините и печения чесън, докато сядаше, без изобщо да обръща внимание на слугата, който слагаше стола под него.

Софенет от Стимфал не се сдържа и се обърна, за да се увери, че зад него също чака слуга. Поднесоха му чаша и той отпи от разхлаждащия сок.

— Господарю, не съм свикнал с подобни неща — каза Софенет.

— Може би ще свикнеш, ако служиш добре — каза Клеарх, преди принцът да успее да отговори.

— Софенет, така ли? — каза Кир.

В отговор мъжът сведе глава.

— Чу какво казах на Проксен — продължи Кир. — Предполагам знаеш, че съм се срещал с много като него през последните няколко седмици.