Читать «Синовете на Спарта» онлайн - страница 40

Прегърнаха се още веднъж и Ксенофонт излезе с малко несигурна стъпка, но с вперен някъде в далечината поглед. Когато се върна на масата, Сократ намери кесията сребърни монети, която Ксенофонт бе скрил под една обърната купа. Погледа ги малко, после сви рамене и прати Ксантипа за още вино, за да отпразнуват неочаквания късмет.

6

Град Сарди се намираше в западния край на царството, южно от Византион. В Сарди хората смятаха, че столицата на Персия е Суза. Персеполис, където планината бе превърната в плато, не беше дори място от легенда.

Богати гърци обикаляха с телохранителите си пазарите на Сарди и избираха стоки и подправки за пазарите в родината си или за самите себе си. В града за огромни суми можеха да се намерят руси роби от Галия и коприна от Китай, но истинското богатство не беше изложено пред погледа на простолюдието. Високи стени скриваха именията на благородниците, така че никой от минувачите нямаше представа, че от другата им страна има огромни градини, невиждани по тези места.

Царският дворец в сърцето на града беше поддържан в пълна готовност, макар че повече от десет години в него не беше стъпвал представител на царското семейство. Цяла армия слуги и роби неуморно почистваха, боядисваха и подрязваха храсти. Те се държаха на разстояние от Кир, така че той и тримата му спътници сякаш се разхождаха в пуста градина. Подобно на много други неща, уединението беше само илюзия.

Кир беше облякъл лека роба заради жегата и на кръста си носеше извит меч, чиято дръжка бе обсипана с рубини. Златен пръстен украсяваше лявата му ръка — единственият друг признак на богатство и власт. Спартанецът Клеарх вървеше до него с голи крака и червено наметало, което се развяваше на лекия ветрец.

— Мислех си, че познаваш тази част от Анатолия, господарю — каза един от мъжете.

Проксен не можеше да си позволи да нарече царския син лъжец особено на това място, но на изсеченото му лице беше изписано съмнение. Всички гръцки бойци бяха стегнати и почернели от слънцето — резултат от професията им. Беотиецът Проксен пък изглеждаше като изваян от кост. Челото засенчваше очите му, а огромният му нос пореше въздуха пред него като носа на кораб. Клеарх го харесваше, но разбираше, че присъства на игра на царе, в която честността може да убие човек още преди да се е превърнал в заплаха.

— Не можеш да познаваш всяко племе от хълмовете, Проксене — отвърна Кир и го тупна по гърба. — Цяла Анатолия е част от империята на брат ми, дори бунтовният юг — а аз командвам войските му. Да не би да искаш да поведа няколко хиляди перси от Изтока към онези хълмове? Мъже, които никога не са стъпвали по онези земи? Не, според мен за тази работа ще ми трябват гръцки войници. Клеарх препоръча теб — а и аз съм чувал да те споменават като отличен водач.

— Ласкаеш ме, господарю — отвърна Проксен и коленичи, след което се изправи.

— Не повече, отколкото заслужаваш. Съгласен ли си? Можеш ли да ми намериш две хиляди добри хоплити? Обучени и опитни мъже, които няма да побягнат от диви племена?