Читать «Синовете на Спарта» онлайн - страница 221

Кон Игълдън

* * *

Втората част на книгата започва с необичайна ситуация. Гърците се върнали в лагера си — приблизително десет хиляди войници и още толкова цивилни. Намирали се много далече от Гърция и били лишени напълно от подкрепа, храна и вода. Пропуснах спора, в който персите наредили на гърците да предадат оръжията си. Гърците посочили, че са или съюзници и като такива са по-ценни с оръжията си, или врагове и следователно се нуждаят от оръжията си още повече. Така или иначе, нямало да се обезоръжат. Това е просто пример за гръцката логика и инат, едни от характерните черти на обществото им през онази епоха.

Включих разговора, при който на гърците било казано, че ще има война, ако потеглят, и примирие, ако останат на мястото си. В отговор те казали, че разбират, но повторили условията така, че прозвучали като заплаха: „Примирие, ако останем, война, ако тръгнем напред или назад“. Самоувереността на тези елитни воини личи ясно и двайсет и пет столетия по-късно.

* * *

Сгъстих последния месец от живота на Клеарх преди смъртта му, когато бил на около петдесет години. Уговореното примирие с Тисаферн означавало дълги дни пълно бездействие. Някои гърци увещавали Клеарх да предприеме нещо, но той отказал. Гръцкият генерал много добре си давал сметка, че не разполага с никаква кавалерия и че персийският цар има огромен брой конници и колесници, с които да ги преследва.

Вместо предателството, което описвам тук, Тисаферн ескортирал гърците от Кунакса в продължение на много дни, като им позволявал да вземат храна, но не и роби от изпречилите им се села. Гърците дори се разминали с персийска войска, която още пътувала с огромно закъснение към мястото на сражението. Подозрението между двете страни се засилило, но Клеарх се проявил като чудесен лидер. В романа можех само да очертая най-общо качествата му.

Тисаферн поканил Клеарх на вечеря с петима други пълководци, двайсетина капитани и няколкостотин войници, които трябвало да събират провизии. След като влезли в шатрата, всички те били заловени и убити. Един умиращ грък успял да се добере до лагера и така предателството било разкрито.