Читать «Синовете на Спарта» онлайн - страница 219

* * *

Бележка за разстоянията: Персите от периода използвали „парасанга“ като единица за време, която често се употребявала и като единица за разстояние в гръцките текстове, което понякога може да бъде объркващо. Съвременният еквивалент на парасангата е нещо като „на един час път“. Според Херодот парасангата е приблизително трийсет „стадия“, или 3,5–3,75 мили (5,6–6 км). В текста използвам понякога мили, за да дам по-ясна представа за разстоянията на читателите, които не мислят в парасанги и стадии. Използва се и единицата „статмос“, която също не е с точно определена величина, а означава приблизително разстоянието между две спирания за нощувка, или около 18–20 мили (29–32 км). Според „Анабазис“ при похода си на изток Кир изминавал между двайсет и две и двайсет и четири мили на ден — около седем часа път, включително и почивките. Подобно темпо, поддържано по-късно и от римските легиони, е подходящо за вървене в голяма жега. Интересно е да го сравним с темпото, записано по-късно от Ксенофонт, когато са пътували с хората от лагера. Тогава са изминавали средно по петнайсет мили на ден и е било необходимо да спират при всяка река, за да попълнят запасите си от вода.

* * *

Случката в Киликия с царица Епиакса, когато тя дала средства на Кир и прекарала нощта с него, е много интересно събитие. Иска ми се да знаехме повече за него, но Ксенофонт е единственият ни източник. Той описва учебна атака, която имала за цел да впечатли царицата, но случайно довела до разбиването на част от персийската войска на Кир. Ксенофонт описва и една по-дълга среща с участието на съпруга на Епиакса, цар Сиенезис от Tape — родния град на Савел Тарски, който по-късно щял да стане известен като св. Павел.

Трудността при такива подробни исторически разкази е в това, че те не пасват за роман. Ксенофонт може да опише на три реда сблъсък в планините; аз не бих могъл да го вместя в по-малък обем от една глава. За подробностите, които не успях да вместя тук, препоръчвам „Персийската експедиция“, особено на читателите, които се интересуват от начина на мислене и действие на гърците. Книгата определено заслужава да е оцеляла повече от две хиляди години. Понякога, както открих при „Тайната история на монголите“, една ключова книга може да се окаже врата към цял свят.

* * *

Ксенофонт пише, че войската на Кир била сто хиляди души, докато тази на Артаксеркс 1,2 милиона, с двеста колесници с коси на колелата и шестхилядна конница. Няма как да знаем дали тези числа не са преувеличени, макар че аз лично смятам, че войската на Артаксеркс се е състояла от около шестстотин хиляди души — огромно множество, в сравнение с което ордите на Чингис изглеждат незначителни.