Читать «Синовете на Спарта» онлайн - страница 222

Гърците грабнали оръжието, а Арией и други отишли в лагера, за да им съобщят новината и да поискат да се предадат. С напредването на нощта непосредствената опасност от кръвопролития била намаляла. В края на краищата гърците останали без командири — кой можел да ги поведе вместо тях?

* * *

Позволих си да променя името на спартанеца, помогнал на Ксенофонт в най-критичния момент — в „Анабазис“ той е записан като Хирисоф, но аз предпочетох Хрисоф, защото ми се видя по-прегледно. Така че не става въпрос за грешка, а за избор от моя страна. Хирисоф несъмнено е бил интересен човек — именно той успял да убеди гърците да приемат Ксенофонт за свой водач. Може би самият Хирисоф е щял да поеме върховното командване, но Ксенофонт го изпреварил, като взел пръв думата. Идеята за каре в карето е на Ксенофонт и той бил онзи, който разбирал, че най-големият тактически проблем на гърците е липсата на кавалерия. Накратко, Ксенофонт бил единственият, който знаел как да води по време на криза. Заставането му начело на гърците е свидетелство, че убийството на гръцките генерали не е унищожило бойния дух. Гърците си избрали нови водачи веднага щом научили новината — и никога вече не се доверили на персите.

* * *

Историята как Ксенофонт тича нагоре по планината с отряд, за да осуети засада, е взета от оригиналното повествование. Докато Ксенофонт призовавал бойците с героични думи, някой си Сотерид се обадил: „Не сме равни. Ти си на кон! А аз съм уморен и мъкна щит!“. В гнева си Ксенофонт взел щита му и се затичал с него, а останалите започнали да хвърлят камъни по мърморкото.

* * *

Изтощените от битки гърци се освободили от персийските си преследвачи едва когато навлезли в планините на кардухите. Историята за огромната персийска войска, която влязла в същите тези планини и била избита, е взета от разказа на Ксенофонт, макар че няма начин да потвърдим достоверността й. Това е първото споменаване на кардухите в историята. Възможно е те да са предците на съвременните кюрди в северната част на Ирак, Иран и Сирия. Ксенофонт пише за села, скотовъдство и земеделие, както и за жестокия и безпощаден враг, познаващ отлично трудния терен. На гърците им трябвали седем дни да пресекат планините. Разказът на Ксенофонт как гърците срещали съпротива на всяко възвишение и как отговаряли на преимуществата на враговете е невероятен.

* * *

След битката при прекосяването на реката пътуването през западната част на Армения през зимата било изключително тежко. Гърците страдали от силен снеговалеж, измръзвания, загуба на пръсти и снежна слепота. Всяка нощ умирали хора и гърците били на път да загинат, победени не от врага, а от най-ужасния студ в живота им. Съветът на Ксенофонт за предпазване от снежна слепота чрез слагане на нещо черно пред очите е направо невероятен. Той описва как войници сядали в снега и отказвали да станат, така че били оставяни да умрат. Някои молели да ги убият. Единствено заплахата от вражеската войска зад тях ги принуждавала да продължат напред.

* * *