Читать «Синовете на Спарта» онлайн - страница 205

Младият кардух се подчини намусено. След като го изслуша, старецът се поклони. Ксенофонт му махна да си върви. Докато ги извеждаха, реши да се разходи до края на лагера и да провери дали стражите са живи и по местата си. Нямаше доверие на кардухите.

През нощта телата на падналите гърци бяха донесени край селото. Стражата вдигна тревога, когато видя движещи се сенки, но мъжете, които се втурнаха напред с факли, откриха само подредените трупове на хора, които познаваха. Прибраха ги с почит, като свои братя. Никой не спа тази нощ, всички се молеха за мъртвите. Телата бяха измити и помазани от жените, след което отново облечени. Раните бяха зашити, брадите — намазани с масло. Нямаше оръжия, които да бъдат погребани с мъртвите или да се поделят сред приятелите и близките им. Изкопаха голям общ гроб и положиха телата в него. Гледката беше жестока на светлината на факлите и Ксенофонт чу много жени да ридаят. Запита се дали кардухите ще разберат какво правят, или ще отворят гроба веднага щом гърците си тръгнат. Пропъди тази мисъл. Повече от това не можеха да направят. Положиха телата с достойнство, молитви и плач, след което внимателно утъпкаха пръстта.

По изгрев-слънце напуснаха долината. Оставиха къщите непокътнати, но взеха всичко, което ставаше за ядене, включително стадата кози и овце.

Първите нападения започнаха още преди слънцето да е надникнало над върховете. Кардухите се промъкваха с хиляди над тях и от тази височина дори хвърлен камък можеше да събори човек. По-лошо стана, когато планинците започнаха да бутат по склона големи канари, които се търкаляха, подскачаха и смазваха всички, които не бяха достатъчно бързи да отскочат. Но те поне можеха да се видят. Мъглите се разпръснаха дотолкова, че снегът по върховете искреше под лъчите на слънцето. Беше станало още по-студено, но битката ги стопляше.

Действията на Ксенофонт и Хрисоф се превърнаха почти в рутина. Ако кардухите атакуваха предната част на колоната, Ксенофонт изпращаше хора от ариергарда по странични пътеки и те се мъчеха да се изкачат възможно най-високо. Това изобщо не се нравеше на противника и кардухите изоставяха позициите си веднага щом видеха, че ги заобикалят по подобен начин. Ако Ксенофонт биваше подложен на атака, Хрисоф правеше същото и пращаше спартанци нагоре и назад като подкрепление.

В края на деня всички бяха изтощени и обезсърчени. Ксенофонт не знаеше колко още могат да издържат на тези изпитания — и колко мили са изминали през дългия ден. Затвори очи и веднага заспа.

Сънува скъсани вериги и падащи счупени окови.

На сутринта намери Хрисоф и му разказа съня си. Трябваше да е някаква добра поличба, послание от боговете.

Спартанецът се усмихна и Ксенофонт се зарадва. Липсваше му приятелството, което се бе зародило помежду им — двамата бяха разделени в двата края на колоната. Всеки мъж има нужда от моменти на топлота и смях, иначе започва да линее. Палакис като че ли го избягваше, което означаваше, че Хефест вече не му е подръка. Оставаше единствено Хрисоф — а той изглеждаше уморен и дори изтощен. Брадата му беше сплъстена и имаше голям бял кичур по средата.