Читать «Синовете на Спарта» онлайн - страница 204

Когато отгоре зазвучаха тръби, Ксенофонт благодари на боговете. Звукът им събуди радост в него. Тревожеше се, че двете хиляди са се изгубили в мрака из чукарите. Бяха прекарали нощта в мълчаливо треперене, търпейки дъжд и вятър с още по-малко защита, отколкото онези долу. Но въпреки това се бяха промъкнали към врага още по зазоряване и Ксенофонт можеше само да ги благослови за това.

Видя смайването на кардухите. Те познаваха воденето на воини в планините и очевидно изпитваха ужас, че някой ги наблюдава отгоре. Когато хората му се спуснаха с рев по склона. Хрисоф поведе спартанците си напред с двойно по-бързо темпо от обичайното. Те запяха пеана, песента на смъртта. Ксенофонт не издържа и се включи с цяло гърло. Някои от гърците около него го изгледаха с изумление.

Кардухите се разбягаха като плъхове. Ксенофонт чу радостните викове на мъжете, които се спускаха по склоновете. Тайната пътека ги беше извела от другата страна на прохода, така че те вече се насочваха към следващата долина. На самия Ксенофонт не му оставаше друго, освен да ги последва със строения ариергард покрай разчистените прегради от клони и тръни. Кардухите бяха изчезнали и макар че чу как дюдюкането зад него се поднови, звукът беше по-скоро скръбен, отколкото предизвикателен.

Докато гърците минаваха през прохода, слънцето надникна през ниските облаци и лъчите му докоснаха като пръсти зелената земя. Ксенофонт видя напред къщи и стада овце и кози. Устните му се извиха в усмивка при мисълта за печено месо. Долината беше тясна, но зелена, и очевидно беше скритото сърце на планината. Като нищо можеше да е единствената по рода си в целия район. Ксенофонт погледна към Палакис с намерението да й се усмихне. Тя се беше загледала някъде напред към долината, а Хефест крачеше плътно до нея.

По обед на следващия ден един стар кардух дойде в къщата, в която се беше настанил Ксенофонт, и застана пред него с наведена глава, приемайки унижението, за да го изслушат. Ксенофонт нареди да доведат младия воин, който беше разкрил тайната пътека около прохода. Младежът пристъпи към стареца, зашлеви го и му се изсмя. Ксенофонт заповяда да го дръпнат назад.

Старият кардух заговори на своя език и когато го сръгаха с дръжка на копие, младият започна да превежда враждебно и с неохота.

— Моли да не подпалвате къщите. Казва, че хората му искат да бъдат оставени на мира, но лъже. Изпратили са старец, защото е ненужен. Убийте го, ако искате, той няма значение.

Мършавият старец започна да се дърпа и да рита към по-младия много преди думите му да бъдат преведени на гръцки.

— Какво казва? — попита Ксенофонт.

Младият мъж сви рамене и промърмори нещо на родния си език, докато старецът съскаше ругатни към него.

— Ние воюваме, за да победим. Няма правила. Щом този стар глупак е тук, аз бих проверил стражата, за да се уверя, че не са им прерязали гърлата.

Старецът отново заговори и Ксенофонт заслуша преводача. После вдигна ръка и каза:

— Кажи му следното. Искаме само да минем оттук. Няма да изгоря къщите му, ако ми върне мъртвите, за да бъдат погребани според обичаите ни. Кажи му само това и нищо повече.