Читать «Синовете на Спарта» онлайн - страница 207

Ксенофонт имаше чувството, че е остарял с десет години. Погледна с глуха ярост към войската от другата страна на реката, когато видя появяването им. Не знаеше кои са те, нито защо са тук. Изпитваше гняв към тях, защото му препречваха пътя — а му беше писнало от онези, които се осмеляваха да се изправят срещу него.

Хрисоф чакаше търпеливо заповеди при строените спартанци, които изглеждаха малко размъкнати след всичко преживяно. Ксенофонт осъзна, че впечатлението не се дължи само на брадите и плитките, но и на усещането, че са изхабени, сякаш дори те не могат да продължават вечно напред. Беше разчитал на невероятната им издръжливост и ги беше използвал първи и в най-тежките ситуации. Но те бяха просто хора. Дългите червени наметала бяха прокъсани и протъркани, краищата на много бяха грубо накъсани за превръзки. Мнозина спартанци имаха червени превръзки по бедрата и раменете — вече всъщност кафяви, потъмнели от кръв. Робите илоти стояха мълчаливо между тях с щитове и копия. Заедно те бяха елитът и Ксенофонт знаеше, че не би могъл да стигне дотук без кръвта, която бяха пролели.

Те го гледаха без гняв и очакваха заповедите му. На свой ред той посрещна погледите им, без да трепне. Те бяха изиграли своята роля, но и той също. Ксенофонт погледна към отсрещния бряг на реката, където полковете пехотинци все още се строяваха, изпаднали в дива възбуда от появяването на врага. Бяха може би три или четири пъти повече от гръцките хоплити, около трийсетина хиляди души. Щяха да се сторят огромна войска на всеки, който не бе виждал Кунакса. Ксенофонт обаче само махна с ръка към отсрещния бряг и сви рамене.

— Кои са онези, че застават срещу нас? — високо попита той с глас, в който ясно се долавяше гневът му. — Срещу нас, които минахме през войската на персийския цар, без никой да успее да ни се изпречи. Срещу нас, които прекосихме планините на кардухите и сме все още живи! Явно Тисаферн е имал много пощенски гълъбчета. Онези от другата страна на реката никога не са виждали гърци. Те нямат представа срещу какво се изправят. — Ухили се. — Само си помислете какви физиономии ще направят, когато разберат!

Дори мрачните спартанци реагираха на това с усмивки, когато си представиха смутените врагове.

Голямото гръцко каре чакаше зад редиците на Хрисоф. Те също изглеждаха очукани и мършави, само сухожилия и воля. Дълго бяха карали почти без храна — и твърде много дни се бяха сражавали за живота си. Мечовете им бяха нащърбени и затъпени и никой от тях не се беше къпал от повече от седмица. Въпреки това Ксенофонт така се гордееше с тях, че имаше чувството, че гърдите му ще се пръснат.

Пак погледна към отсрещния бряг. Той ги беше довел дотук. Отговорността му тежеше, но нямаше да я захвърли, ако тя щеше да му гарантира, че някоя вечер ще може да пие в Атина и да заспи в собственото си легло.