Читать «Синовете на Спарта» онлайн - страница 201

Хрисоф се изправи, протегна ръка и Ксенофонт импулсивно я стисна. Нямаше нужда да си казват нещо повече.

— И аз залових неколцина — каза Хрисоф. — Ще ги разпитам. Често се намира някоя тясна пътека през хълмовете, достатъчна за кози и пастири. Точно така персите ни победиха при Термопилите. Много бих се радвал да открия подобна пътека тук.

Ксенофонт се обърна към стоящия до тях Филезий.

— Доведи ми проклетите кардухи и някой, който знае персийски.

Можеше само да се надява, че местните разбират имперския език. В противен случай щяха да са му напълно безполезни.

Филезий намери един грък, който знаеше достатъчно персийски, за да задава прости въпроси. За да демонстрира важност на положението, той нареди на неколцина тесалийци да пребият до безсъзнание двама от пленниците, преди да се обърне към другите двама и да ги попита дали има друг път.

Единият от пленниците беше мъж на четирийсет и няколко, обрулен от слънцето и вятъра и в същото време много блед, сякаш никога не беше виждал слънчева светлина. Той категорично заяви, че проходът е единственият път през тази част на планината. Закле се в Зороастър и Ахура Мазда, че говори самата истина. Ксенофонт видя как очите на другия се обръщат към него и се разширяват от ужасните клетви, които чува.

— Отведете по-стария — каза Ксенофонт. — Пуснете го невъоръжен с другите двама. Те вече не ми трябват.

Усмихна се на последния пленник, който беше горе-долу на неговата възраст и го гледаше предпазливо.

— Кажи му, че знаем, че приятелят му лъже, но не разбираме защо. Кажи му, че можем да бъдем милостиви, но и жестоки. Изборът е негов.

Гръцкият войник преведе думите му на възможно най-прост персийски и младият мъж прехапа устна и се замисли. След известно време от устата му внезапно се изля порой думи, много по-бързо, отколкото можеше да преведе преводачът.

— Той казва… че другият не е искал да ти каже за пътека… през възвишенията, защото дъщеря му е в къщата им в тази посока, но… пътека има, съвсем тясна, заобикаляща прохода пред нас. Моли да убием по-възрастния, ако не е освободен, защото щял да каже на старейшините… че е помогнал на врага, което ще означава край за него.

Ксенофонт даде бърза заповед и мъжът, който щеше да бъде освободен, беше убит. По-младият се ухили и видимо се отпусна.

— Казва, че старият бил приятел на баща му и че се радвала го види мъртъв.

Ксенофонт примигна от изненада, че са го използвали по такъв начин, после каза:

— Покажи ни къде започва пътеката.

29

Ксенофонт призова за доброволци сред най-силните и най-бързите. Избра четирима капитани и две хиляди войници и им обясни задачата и скоростта, с която трябва да я изпълнят. Те се ухилиха — предпочитаха да тичат нагоре по чукарите, отколкото да се мъкнат в редиците с останалите.

— Проходът явно е важен, в противен случай нямаше да съберат такава сила, за да го пазят — каза Ксенофонт. — Не можете да се провалите, войници. А сега тръгвайте…

В същия миг от мъглите над тях заваля проливен дъжд, който се спусна като завеса в долината. Всички моментално станаха вир-вода и наведоха глави. Ксенофонт изруга. Дъждът щеше да усложни всичко. Мъглите сякаш пълзяха неуморно надолу и вече не се виждаха никакви върхове; дори проходът беше едва различима линия на фона на по-светлото небе.