Читать «Синовете на Спарта» онлайн - страница 200

Ксенофонт нареди:

— Намерете някой, който знае персийски, да говори с кардухите. Колкото по-скоро разберем къде сме, толкова по-добре.

Погледна напред и видя колоната да спира на един завой. Хората му бяха много уязвими и Ксенофонт не се съмняваше, че кардухите вече ги дебнат от всички страни. Без човек, който да ги води, хората му започваха да спират сами, обзети от ужас. Ксенофонт можеше само да ругае Хрисоф, че е тръгнал да гони вятъра и ги е изоставил. Взе решение, макар да имаше чувството, че сърцето му ще се пръсне.

— Продължаваме напред. Ускорете темпото. Стройте се около хората от обоза. Теренът е опасен! Вдигнете щитове и копия, готови да отбиете атака. Никой да не спира, докато не видим авангарда. Никой!

Горе по склоновете видя редици стрелци да се спускат по корнизи, на които едва успяваха да стъпят. Камъни и стрели засвистяха във въздуха и се оказаха достатъчни да накарат всички да ускорят крачка с вдигнати щитове. Докато вървяха, като прескачаха камъни и се бутаха през тесните места, от време на време се чуваха викове от болка, когато кардухите улучваха плът вместо бронз.

Изминаха около миля и всички се задъхаха, сякаш въздухът бе станал прекалено рядък. Изкачваха се с всяка крачка, но още не бяха стигнали достатъчно високо, за да спре градушката, която се сипеше отгоре им.

Видяха задните редици на петте хиляди на Хрисоф, приклекнали като някакъв огромен бръмбар или костенурка под щитовете си. Ксенофонт усети как гневът му се засилва, но го овладя като спартанец и си каза, че Хрисоф не би го изоставил беззащитен, ако не е имал основателна причина за това.

Хрисоф дойде, когато задната половина на гърците отново се събра с предната. Облекчението беше огромно. Знаеха, че ако останат разделени, ги очаква пълно унищожение.

Хрисоф коленичи вместо извинение — жестът беше достатъчно красноречив.

— Накъде се втурна така? — попита Ксенофонт, като се надяваше, че не е преценил погрешно спартанеца и не му е дал твърде много власт.

— Съжалявам. Нямаше време да пратя вест. Погледни натам и ще видиш какво ме накара да се откъсна.

Той посочи и Ксенофонт впери поглед в далечината. Бяха стигнали мястото, където Хрисоф се беше втурнал в атака. Проходът отпред се стесняваше до клисура — и там ги чакаше събрало се множество кардухи.

Хрисоф все така си оставаше коленичил.

— Видях ги да се спускат по склоновете и разбрах, че се опитват да стигнат там преди нас. Не знаех… не зная защо е толкова важно, а само че бързаха да ни изпреварят. Трябваше да ги спра. Моите извинения.

— Стани, Хрисофе. Камък ми падна от сърцето. Помислих си, че си си изгубил ума. Успя ли да заловиш водачи? Аз хванах четирима, така че мога да ти отпусна двама. Възможно е да има някакъв обиколен път. Не ми харесва идеята да минавам през този проход.