Читать «Синовете на Спарта» онлайн - страница 16

Долу в двора Кинис гледаше как подхвърлените горе падат един по един и отнасят със себе си и последната надежда. Копията бяха изчезнали и колчаните бяха празни, макар че навсякъде сред труповете имаше счупени стрели.

Персийските стрелци вече не се смееха подигравателно. Десетки облечени в черно мъже лежаха мъртви в двора, кръвта на други покриваше стъпалата от двете страни. Спартанците обаче бяха изгубили само половината от своите и най-добрият им шанс да се измъкнат от клопката се бе провалил. Един-двама още се опитваха да повдигнат другари горе, но стрелците вече знаеха какво да правят: съсредоточаваха стрелбата си върху всеки подобен опит и мъжете падаха долу с щръкнали от тях стрели.

Кинис извика на всички да вземат оръжията на мъртвите и да ги хвърлят. Макар и приковани на колене към земята, спартанците започнаха да изпълняват заповедта с убийствена точност. Кописи и къси мечове засвистяха във въздуха. Последваха ги един-два щита, които пометоха изпречилите им се перси. Неколцина от тях паднаха в двора и бяха накълцани на мига, но дъждът от стрели се засили.

Кинис държеше хората си на все по-малки и по-малки групи, които се прикриваха зад щитовете си и можеха да се движат, да събират паднали оръжия и да ги запращат обратно към противника. Нови и нови перси продължаваха да излизат на стъпалата, ужасени от броя на падналите им другари. Вадеха мечове или опъваха лъкове и последното, което виждаха някои, беше летящо към тях копие.

Спартанците продължиха да се сражават, докато не останаха само четирима. Всички бяха покрити с кръв и тежко ранени, толкова изтощени, че едва държаха щитовете си, докато стрелите продължаваха да се сипят върху тях. Лъскавият доскоро кован бронз сега приличаше на недооскубан фазан — целите щитове бяха в дупки и счупените стрели, които стърчаха от тях, бяха толкова много, че щитовете натежаваха и се вдигаха трудно.

— Спрете! — чу се заповед отгоре.

Някои от спартанците разбираха персийските команди, но не обърнаха внимание. Стрелците горе обаче се подчиниха и отстъпиха задъхани назад. Първият персийски офицер лежеше мъртъв на земята. Заместникът му пристъпи до ръба и погледна надолу към тях, като клатеше глава в изумление.

— Аз съм Хазар Заоша — каза той на завален гръцки. — Ъъъ… офицер на Жаядан. Разбирате ли? Безсмъртните. Не можете да победите. Ще се предадете ли, мъже на Спарта? Вие сте малко, а ние сме много. Питам дали…

Кинис хвърли меча си по него и мъжът отскочи настрани, извика от ужас, стъпи във въздуха и падна в двора. Вдигна очи към четиримата окървавени спартанци, които се извисяваха над него и го гледаха с жив интерес.

— Убийте ги! — изрева Заоша. — Убийте…

Кинис го накара да млъкне със съсичащ удар с кописа си, след което се строполи върху него и изпъшка. От гърба му стърчаха стрели. Кинис издиша в лицето на персийския офицер, докато двамата умираха, макар че гъркът се усмихваше, за да скрие яростта си. Достатъчно лошо беше, че бяха предадени от стария враг. Още по-лошо беше обаче, че никой нямаше да отнесе вестта в Спарта и да каже на ефорите, че са загинали добре и без срам.