Читать «Силата на настоящето» онлайн - страница 117

Приемането на страданието е пътешествие в смъртта. Да се изправите пред дълбоката болка, да ѝ позволите да бъде, да съсредоточите вниманието си върху нея означава съзнателно да навлезете в смъртта. Когато преминете през тази смърт, разбирате, че смърт няма — и няма от какво да се страхувате. Умира само егото. Представете си слънчев лъч, който е забравил, че е неделима част от слънцето, и се заблуждава, че трябва да се бори за оцеляването си, да си създава идентичност, различна от тази на слънцето, и да се придържа към нея. Няма ли смъртта на тази заблуда да бъде невероятно освобождаваща?

Искате ли лесна смърт? Предпочитате ли да умрете без болка, без да се мъчите? Тогава умирайте за миналото във всеки един момент и нека светлината на присъствието ви разпръсне тромавата, обвързана с времето самоличност, която смятате, че сте вие.

КРЪСТНИЯТ ПЪТ

Има много разкази на хора, които казват,

че са намерили Бога посредством дълбоко страдание,

в християнството има и израз “кръстен път”,

който според мен означава същото.

Точно с това се занимаваме тук.

Ако трябва да бъдем по-точни, те не са намерили Бога посредством страданието си, защото страданието предполага съпротива. Намерили са го посредством капитулацията, посредством пълното приемане на това, което е, а към това ги е тласнало силното страдание. Сигурно на някакво равнище са осъзнали, че сами са създавали болката си.

Защо поставяте знак на равенство

между капитулацията и намирането на Бога?

Тъй като съпротивата е неотделима от ума, отказът от нея — капитулацията — означава край на господството на ума над вас, на това, той да се преструва, че сте вие, на фалшивия бог. Желанието да съдите, негативността изчезват. Отваря се светът на Битието, който е бил замъглен от ума. Внезапно във вас настъпва огромно спокойствие, неизмеримо чувство за мир. В този мир има голяма радост. А в радостта — любов. А най-вътре е свещеното, неизмеримото, неназовимото.

Аз не наричам това намиране на Бога, защото как може човек да намери нещо, което никога не е губил, самия си живот? Думата Бог е ограничена не само заради хилядите години неправилно тълкуване и употреба, но и защото предполага нещо извън вас самите. Бог не е същество, а самото Битие. Тук няма отношение между субект и обект, няма двойственост, няма отделност — вие и Бог. Осъзнаването на Бога е най-естественото нещо на света. Удивителното и неразбираемото е не, че вие можете да осъзнаете Бога, а че не го осъзнавате.

Кръстният път, за който говорите, е старият път към просветлението, до неотдавна и единственият. Но не го отричайте и не подценявайте неговата ефикасност. Той още действа.