Читать «Силата на настоящето» онлайн - страница 115

Затова, когато ви се случи някаква беда или нещо сериозно се “обърка” — болест, недъг, загуба на дом, на богатство или на обществена идентичност, прекъсване на връзка, смърт или страдание на любим човек, наближаване на собствената ви смърт — знайте, че бедата има и друга страна, че сте само на крачка от нещо невероятно — пълно алхимично превръщане на обикновения метал на болката и страданието в злато. Тази едничка крачка се нарича капитулация.

Не твърдя, че ще се почувствате щастливи в такава ситуация. Това няма да стане. Но страхът и болката ще се превърнат във вътрешен мир и спокойствие, които идват от много дълбоко — от самото Неизявено. Това е “божественият мир, който не може да бъде проумян”. В сравнение с него щастието е нещо твърде плитко. С този светъл мир идва и осъзнаването — не на равнището на ума, а в дълбините на Битието — че сте неразрушими и безсмъртни. Това не е вяра, а абсолютна сигурност, която не се нуждае от външни доказателства.

ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА СТРАДАНИЕТО В МИР

Четох за един философ-стоик в древна Гърция,

който, когато му съобщили, че синът му е загинал

при злополука, отвърнал: “Знаех, че той не е

безсмъртен”. Това капитулация ли е? Ако е така,

аз не я искам. Има ситуации, в които капитулацията

изглежда противоестествена и нечовешка.

Да бъдеш откъснат от чувствата си, не е капитулация. Но ние не знаем какво е било вътрешното състояние на философа, когато е произнасял тези думи. В някои екстремни ситуации може би все още ще ви бъде невъзможно да приемете Настоящето. Но винаги ще имате още един шанс за капитулация.

Първият ви шанс е във всеки момент да приемате неговата реалност. Да знаете, че това, което е, не може да се върне назад — защото вече е. Да му кажете “да” или да приемете онова, което не е. След това направете, каквото трябва, каквото изисква ситуацията. Ако бъдете в това състояние на приемане, вие не създавате повече негативност, страдание и нещастие. Живеете в състояние на несъпротива, състояние на благодат и лекота, без борба.

Когато не можете да направите това, когато пропуснете шанса — или защото не генерирате достатъчно съзнателно присъствие, или защото обстоятелствата са толкова крайни, че са абсолютно неприемливи за вас — вие създавате някаква форма на болка, на страдание. Струва ви се, че ситуацията създава страданието, но в крайна сметка не е така — то е дело на вашата съпротива.

Ето ви втория шанс за капитулация. Ако не можете да приемете външните обстоятелства, приемете това, което е вътре във вас. Ако не можете да приемете външното състояние, приемете вътрешното. Това означава да не се противите срещу болката. Позволете ѝ да я има. Капитулирайте пред скръбта, отчаянието, страха, самотата — пред всяка форма, която приеме страданието. Наблюдавайте го, без да му давате определения с ума си. Прегърнете го. Тогава вижте как чудото на капитулацията превръща дълбокото страдание в дълбок мир. Това е вашето разпятие. Нека то стане вашето възкресение и възнесение.