Читать «Сенчести души (Книга шеста)» онлайн - страница 80

— Много добре. — Най-после Елена отклони поглед и го удостои с почти незабележима усмивка и кимване. Деймън също й кимна едва доловимо.

Тя се обърна и се озова пред прикования в нея изпитателен поглед на кафявите очи на Бони.

— Елена — прошепна й Бони, като я дръпна за ръката. — Ела за малко насам, може ли? — Елена не се възпротиви, защото Бони, макар и толкова дребна, бе силна като уелско пони. Елена тръгна с нея, като изгледа през рамо Деймън с безпомощно изражение.

— Какво има? — зашепна тя, когато Бони най-после спря да я тегли навън. Мередит също се присъедини към тях, решила, че става дума за сестрински работи. — Е, казвай де! — подкани я Елена.

— Елена! — избухна Бони, която явно повече не можеше да се сдържа. — Начинът, по който се държите двамата с Деймън, е по-различен от преди. Досега не си била… Искам да те питам направо: какво наистина се е случило помежду ви, докато бяхте сами?

— Едва ли точно сега е моментът да обсъждаме това — изсъска Елена. — Изправени сме пред голям проблем, в случай че още не си забелязала.

— Но ако…

Мередит продължи недовършената фраза, като отметна над очите си кичур от черната си коса.

— Ако е нещо, което няма да се хареса на Стефан? Като: „Какво се случи помежду ви с Деймън, когато сте били сами в мотела през онази нощ?“, цитира тя думите на Бони.

Устата на Бони провисна.

— Ама какъв мотел? В коя нощ? Какво е станало? — едва не се разкрещя тя, та се наложи Мередит да я успокоява и да я накара да замълчи.

Елена изгледа първо едната, после и другата от приятелките си — двете си приятелки, които бяха дошли да умрат с нея, ако се наложеше. Дъхът й секна. Толкова беше несправедливо, но…

— Не може ли по-късно да говорим за това? — предложи тя, като се опита да им подскаже с помръдване на очите и веждите си: „Деймън може да ни чуе!“

Бони повтори едва чуто:

— Какъв мотел? Коя нощ? Какво…

Елена се отказа да ги убеждава.

— Нищо не се е случило — увери ги тя категорично — Мередит просто цитира думите ти, Бони. Ти спомена за миналата нощ в съня си. И може би по някое време ще ни обясниш за какво си говорила, защото аз не зная.

Приключи, като погледна към Мередит, която само повдигна едната от безупречните си вежди.

— Имаш право — съгласи се Мередит, макар че никак не изглеждаше убедена. — Не е зле и в английския език да се използват думи като „сай“. Така поне разговорите ще станат много по-стегнати.

Бони въздъхна.

— Е, тогава сама ще разбера. Може да не вярвате, че ще мога, но ще се справя.

— Добре, добре, но междувременно някой ще каже ли нещо конкретно за въжетата на Деймън?

— Като например къде да си ги завре? — промърмори под нос Мередит.

Бони взе едно от въжетата и прокара по него малката си деликатна ръка.

— Не мисля, че е било купено в момент на ярост — отрони тя. Кафявите й очи се зареяха нанякъде и тя заговори с онзи странен и загадъчен тон, както ставаше, щом изпаднеше в транс. — Виждам момче и момиче зад щанд в магазин за домашни стоки. Момичето се смее, а момчето казва: „Готов съм да се обзаложа, че догодина ще отидеш да учиш за архитект.“