Читать «Сенчести души (Книга шеста)» онлайн - страница 35
Л. Дж. Смит
— Тук никой не търси такива коли — обясни търговецът равнодушно. — Кой ще я купи?
— Да не си луд? Та този страхотен ягуар ще ти доведе цял куп клиенти. Това… това си е жива реклама! Много по-добра от онзи пурпурен хипопотам там горе.
— Не е хипопотам, а слон.
— Кой може да го познае, като е срязан наполовина?
Търговецът приближи с важна стъпка, за да хвърли още един поглед на ягуара.
— Хм, не е съвсем нова. Таз кола доста път е извървяла.
— Но ние я купихме само преди две седмици!
— И к’во от това? След някоя и друга седмица ще започнат да рекламират новия модел ягуар за следващата година. — Мъжът махна с ръка към прекрасната кола на Елена. — Стар модел.
— Стар модел ли?!
— Да. Такава голяма кола гълта много бензин…
— Но е много по-икономична от някой хибрид!
— И мислиш, че хората го знаят? Виждат я и…
— Виж какво, мога веднага да я закарам, на което и да е друго място…
— Че направи го, де! Не си струва да я заменям тази кола, за която и да е друга от моя паркинг!
— За две коли. — Друг глас се разнесе точно зад гърбовете на Мат и Елена. Очите на търговеца се уголемиха, сякаш бе зърнал призрак.
Елена се извърна и срещна непроницаемия черен поглед на Деймън. Слънчевите му очила „Рей Бан“ висяха на верижка върху тениската му. Стоеше изправен, с ръце, свити зад кръста. Гледаше твърдо, право в лицето на търговеца на коли.
Изтекоха няколко напрегнати мига, когато се дочу:
— Сребристият приус… там, отзад, в десния край на паркинга. Прибран е под… навеса — заговори бавно търговецът на автомобили със замаяно изражение — в отговор на още незададения следващ въпрос на купувачите: — Аз… аз ще ви заведа. — Гласът му прозвуча също толкова замаяно.
— Не забравяй да вземеш и ключовете. Нека нашият приятел я изпробва — нареди му Деймън. Търговецът послушно зарови пръсти сред връзката с ключове, висяща на колана му, след което бавно се отдалечи с безизразен поглед.
Елена се обърна към Деймън.
— Нека позная. Ти го попита коя е най-добрата кола тук, познах ли?
— По-скоро трябваше да кажеш „Коя е най-малко неприятната“ и щеше да отгатнеш — поправи я Деймън и за десета от секундата я ослепи с бляскавата си усмивка. Но веднага я скри.
— Деймън, но защо са ни две коли? Зная, че ще е по-удобно и така нататък, но за какво, все пак, ще я ползваме втората?
— За каравана — обясни й той.
—
— Мат ще се съгласи — увери я Деймън, докато й се стори за кратко — за съвсем кратко — невинен като ангел.
— А какво криеш зад гърба си? — усъмни се Елена, след като реши повече да не повдига въпроса за намеренията на Деймън спрямо Мат.
Той отново се усмихна, но този път със старата си усмивка — само леко трепване на ъгълчето на устата му. Погледът му подсказваше, че не е нищо особено. Обаче като вдигна десницата си, в нея се появи най-красивата роза, която Елена бе виждала през живота си.