Читать «Сенчести души (Книга шеста)» онлайн - страница 33

Бони трябваше да се махне оттук. Затърси пипнешком дръжката на вратата. Намери я, но очите й се заслепиха. Толкова дълго бе стояла в този червеникав полумрак, че светлината в коридора й подейства като яркото слънце на пустинята.

— Угаси лампата! — извика Каролайн изпод бюрото. Но докато Мередит се пресягаше, за да изключи лампата, Бони чу изненадващо силна експлозия и зърна как една сянка с червеникави ивици потъна в мрака.

И още нещо.

Преди вратата да се затръшне, светлината от коридора нахлу в стаята на Каролайн като мощен фар. Каролайн вече късаше нещо със зъби. Нещо като месо, но не приличаше на печено.

Бони побягна и едва не се блъсна в госпожа Форбс.

Майката на Каролайн още ги чакаше в дъното на коридора. Явно не бе помръднала оттам, след като Бони и Мередит влязоха в стаята на Каролайн. Не изглеждаше като жена, подслушвала зад вратата. Само стоеше сковано, безмълвно загледана в нищото.

— Трябва да ви изпратя — заговори тя с притихналия си безцветен глас. Не вдигна глава, за да погледне в очите Бони и Мередит. — За да не се загубите. На мен често ми се случва.

Преминаха по правия коридор до стълбището и слязоха долу, където им оставаха само четири крачки до външната врата. По пътя Мередит не каза нищо, а Бони не можеше. Щом излязоха навън, Мередит се обърна и погледна приятелката си.

— Е, какво ще кажеш? От какво е по-силно обсебена? От малаха или от върколака? Можеш ли да разбереш какво става по аурата й?

Бони чу собствения си смях, но й заприлича повече на плач.

— Мередит, нейната аура въобще не е човешка… така че не мога да я преценя. А майка й изглежда изобщо няма аура. Те са просто — тази къща е просто…

— Няма значение, Бони. Повече не бива да се връщаш там.

— Все едно е… — Бони не знаеше как да обясни изкривените стени или стъпалата, които слизаха надолу, вместо да се изкачват нагоре.

— Струва ми се — изрече тя накрая, — че не е зле да направиш още едно проучване. За такива неща като — обладаване, типично за Америка.

— Искаш да кажеш обладаване от демони? — попита я Мередит и я изгледа остро.

— Да, мисля, че така трябва да се каже. Но не зная откъде да започна списъка с нещата, които не са наред с нея.

— Хрумна ми нещо — изрече Мередит тихо. — Като например — забеляза ли, че тя нито веднъж не ни показа ръцете си? Намирам го за много странно.

— Зная защо е така — прошепна Бони, докато се опитваше да потисне истеричния смях, който напираше в гърдите й. — Това е, защото ноктите й вече не са човешки.

— Какви ги говориш?

— Нали стисна китките ми с двете си ръце. Тогава ги усетих.

— Бони, това е пълна безсмислица.

Бони събра сили, за да продължи.

— Сега Каролайн има животински нокти, Мередит. Наистина животински. Като на вълк.

— Или може би като на лисица — прошепна й Мередит.

6

Елена пусна в действие целия си чар, за да успокои Мат. Окуражи го да си поръча втора и трета белгийска вафла. Непрестанно му се усмихваше през масата. Но явно не се справяше много задоволително. Мат беше като на тръни, сякаш нещо го пришпорваше, но в същото време не сваляше очи от нея.