Читать «Сенчести души (Книга шеста)» онлайн - страница 243
Л. Дж. Смит
— Затворете вратата! — изрева Сейдж.
— О,
— Може ли някой да ми каже какво, по дяволите, става? — озъби се Деймън.
— Не се тревожи. Това е един приятел от затвора. Мълчалив приятел. Хей, и ти си излязъл! — Стефан му се усмихваше, което бе достатъчно, за да успокои Елена. Новодошлият държеше нещо в протегнатите си ръце, което — едва ли би могло да е това, на което приличаше — вече приближаваше и наистина приличаше на букет цветя.
— Това е китсуне, нали? — попита Мередит, сякаш целият свят бе откачил.
— Един затворник… — обади се Стефан.
— Един крадец! — изкрещя Сейдж.
— Шшт! — сгълча го Елена. — Той вероятно ни чува, дори и да не може да говори.
Китсунето вече бе стигнало до тях. Погледът му се кръстоса с този на Стефан, сетне се плъзна към останалите. Подаде букета, увит в целофан, залепен с дълги стикери, върху които се виждаха някакви магически символи.
— Това е за Стефан — каза той.
Всички, включително и Стефан, ахнаха.
— А сега ще трябва да се справя с досадните пазители — въздъхна китсунето. — Трябва да натиснеш бутона, за да тръгне кабината, красавице — обърна се към Елена.
Елена, която за миг бе вперила очарован поглед в пухкавата опашка около копринените му панталони, се изчерви. Припомни си някои неща. Определени неща, които изглеждаха много различни… в самотната тъмница… в мрака на изкуствено създадената нощ…
О, добре. Стегни се, заповяда си тя.
— Благодаря ти — рече тя и натисна бутона. Вратите започнаха да се затварят. — Още веднъж ти благодаря! — добави и леко се поклони на китсунето. — Аз съм Елена.
— Йорошику. Аз съм…
Вратата помежду им се затвори.
— Да не би да си се побъркала? — извика Сейдж. — Да вземеш букет от лисица!
— Явно вие го познавате, мосю Сейдж — заключи Мередит. — Как се казва?
— Не зная как се казва. Зная само, че открадна от мен три пети от съкровището на манастира край Сена! Зная, че е експерт, но експерт по измами с карти! Ах!
Последното не беше гневен вик, а тревожно възклицание, защото малката кабина се залюля настрани, сетне се спусна рязко надолу и почти спря, преди да продължи да се движи равномерно.
— Наистина ли ще ни отведе във Фелс Чърч? — попита плахо Бони, а Деймън я прегърна през раменете.
— Ще ни отведе някъде — обеща той. — А след това ще видим. Всички ние умеем да оцеляваме.
— Струва ми се — вметна Мередит, — че Стефан изглежда по-добре. — Елена, която предпазваше Стефан от люшкането на асансьора между измеренията, я стрелна с поглед.
— Наистина ли? Или само така ти изглежда на светлината? Мисля, че би трябвало да се нахрани — додаде тревожно тя.
Стефан се изчерви, а Елена притисна пръсти до устните си, за да не треперят.
— Ще спра кървенето — промърмори Стефан. Но когато се наведе към него, тя бе сигурна, че той ще пие от кръвта й.
42
Мат и госпожа Флауърс повече не можеха да пренебрегват ослепяващите светлини. Трябваше да излязат навън.