Читать «Сенчести души (Книга шеста)» онлайн - страница 241

Разтягаше мускули, стави пукаха, кости се цепеха…

Елена знаеше…

НЕЕЕЕЕ!

Гневът на Елена избухна.

Внезапно осъзна какво трябва да направи, ала вече бе твърде късно, за да изведе Стефан през вратата, затова изкрещя:

— Криле на Защитата!

Блудуед, на около два метра от тях, се удари в бариера, която дори ядрена ракета не би могла да порази. Връхлетя със скоростта на бясно движеща се кола, но с размерите на средно голям самолет.

Ужасът избухна, когато клюнът на кукумявката удари крилете на Елена. В горния си край те бяха яркозелени, обсипани с проблясващи изумруди, а в долния бяха покрити с кристали в розовия оттенък на зората. Крилете обгърнаха шестте човешки създания и двете животни — и не помръднаха и на милиметър, когато Блудуед се стовари върху тях.

Блудуед се превърна в животно, пометено на пътя от летящ автомобил.

Елена затвори очи, като се опитваше да не мисли за девицата, направена от цветя (и която бе убила съпруга си! — напомни си отчаяно Елена). С пресъхнали устни и лице, влажно от стичащите се сълзи, Елена се извърна към вратата. Сложи пръстена. Увери се, че пасва добре в отвора.

— Фелс Чърч, Вирджиния, Съединени щати, Земя. Близо до пансиона, моля! — промълви тя.

Минаваше полунощ. Мат спеше върху походното легло в бункера, а госпожа Флауърс върху дивана, когато внезапно ги събуди силен удар.

— Какво става, по дяволите? — Госпожа Флауърс стана и се втренчи през прозореца. Навън би трябвало да цари мрак.

— Внимавайте, госпожо — машинално рече Мат, но не се сдържа и попита: — Какво има? — Както винаги очакваше най-лошото и провери, че револверът е зареден с благословените куршуми.

— Има… светлина — отвърна безпомощно госпожа Флауърс. — Не зная какво друго да кажа. Светлина е.

Мат също видя светлината, която хвърляше отблясъци върху вратата на бункера. Не чу гръмотевица, когато се събуди. Побърза да изтича до прозореца при госпожа Флауърс.

— Виждал ли си…? — възкликна възрастната жена, вдигна ръце и безсилно ги отпусна. — Какво би могло да означава това?

— Не зная, но си спомням, че всички говорят за лей линиите. Линиите на Силата, скрити в земята.

— Да, но тези линии преминават по повърхността на земята. Те не са насочени нагоре като… като фонтан! — отсече госпожа Флауърс.

— Но аз съм чувал, че когато три лей линии се съберат в една — мисля, че Деймън го каза, — те могат да образуват Врата. Врата към измерението, накъдето водят.

— Мили Боже — промълви госпожа Флауърс. — Да не би да смяташ, че това отвън е една от онези врати? Може би са те и се връщат.

— Не е възможно. — За времето, което Мат прекара с възрастната жена, не само се бе изпълнил с уважение към нея, но и я бе обикнал. — Както и да е, не смятам, че е разумно да излизаме навън.

— Скъпи Мат, ти си ми такава утеха — промърмори госпожа Флауърс.

Мат се съмняваше в това. Нали бяха оцелели благодарение на нейните запаси от храна и вода. Дори походното легло бе нейно.

Ако беше сам, той може би щеше да проучи това… необичайно явление. Трите светлинни лъча сияеха изпод земята под такъв ъгъл, че се пресичаха на височината на човешки ръст. Ярки светлини. И с всяка изминала минута ставаха все по-ярки.