Читать «Сенчести души (Книга шеста)» онлайн - страница 245

— Взехме всички, които намерихме в онази къща. — А това вече беше Мередит. Слава Богу. Всички бяха успели да се измъкнат. Но въпреки смайването си, Мат отново отклони поглед към онази фигура — онази, която изглежда надзираваше всичко — онази със златистата коса.

— Звездните сфери са ни необходими, защото всяка от тях може да се окаже… — започна тя, когато Бони се развика:

— О, вижте! Вижте! Та това са госпожа Флауърс и Мат!

— Къде? Къде, Бони? — запита Елена властно.

— Ами ако това са Шиничи и Мисао, дегизирани като госпожа Флауърс и Мат, аз ще… хей, Мат!

— Моля, някой ще ми каже ли къде са те?

— Точно там, Мередит!

— О! Госпожа Флауърс! Хм… надявам се да не сме ви събудили.

— Никога не съм имала по-щастливо събуждане — заяви сериозно госпожа Флауърс. — Виждам, че явно доста сте преживели в Тъмното място. Облеклото ви… ъ-ъ… изглежда ми доста оскъдно…

Внезапно надвисна тишина. Мередит погледна към Бони. Бони погледна към Мередит.

— Разбирам, че тези дрехи и скъпоценности навярно изглеждат донякъде прекалено…

Чак сега Мат възвърна способността си да говори:

— Тези бижута? Ама те истински ли са?

— О, истински са. Но целите сме мръсни…

— Простете ми. Ние воним… аз съм виновен за това… — заговори Стефан, но Елена го прекъсна:

— Госпожо Флауърс, Мат: Стефан беше затворник! През цялото това време! Гладувал е, измъчвали са го… о, Господи!

— Стига, Елена. Ти ме върна обратно.

— Ние те върнахме обратно. И вече никога няма да позволя да си тръгнеш. Никога, никога.

— Успокой се, любов моя. Наистина се нуждая от баня и… — Стефан внезапно млъкна. — Няма железни решетки! Нищо не спира Силите ми! Аз мога да… — Отстъпи от Елена, която стискаше едната му ръка. Последва лек проблясък на сребриста светлина, все едно между Стефан и Елена изплува и после бързо изчезна Луната, кръгла като при пълнолуние.

— Насам! — извика той. — Всеки, който иска да се отърве от тези малките гадни паразити, да дойде при мен. Сега ще ви отърва от тях.

— Аз съм първата кандидатка — откликна Мередит. — Ужасявам се от бълхи, но Деймън така и не ми намери прах срещу бълхи. Що за господар е той!

Разнесе се дружен смях, а Мат още повече се озадачи. Мередит беше облечена — ами, май с някакъв тоалет повече от бижута, отколкото от плат, който навярно струваше няколко милиона долара в сапфири.

Стефан пое ръката на Мередит. Между дланите им отново изригна същият лек светлинен проблясък. После Мередит се отдръпна настрани с думите:

— Благодаря ти.

— Аз ти благодаря, Мередит — отвърна Стефан тихо.

Синята рокля на Мередит поне не беше на парцали като роклята на Елена, отбеляза Мат.

Бони — чиято рокля беше нацепена на сребристи панделки — вдигна ръка.

— И мен, моля!

Стефан улови ръката й и чудото със светлината се повтори.

— Благодаря ти, Стефан! Ооох! Сега се чувствам много по-добре! Мразя да ме сърби!

— Аз ти благодаря, Бони. Мразя мисълта, че ще умра в самота.

— Останалите вампири сами да се погрижат за себе си! — разпореди се Елена, все едно че държеше списък с график пред себе си и проверяваше една по една точките от дневния ред. — А ти, Стефан, моля те… — Протегна ръце към него.